Ресторант "Perfect"

Погледът ми бе насочен към улицата, а барабаненето на пръстите ми по масата издаваше досадата ми, но явно Джеф не забелязваше това и продължаваше да говори, ли говори, а Сара и Питър се скъсваха да му се подмазват, като се смееха дори на адски глупавите шеги. Храната ми се стоеше почти недокосната, но фасовете в пепелника щяха да са направили внушителна купчинка, ако сервитьорите не ги отнасяха от време на време. Можех демонстративно да извадя телефона си и да се забавлявам с него, но такава проява бе прекалена дори и за мен, а и честно казано, не си падах по техниките чак толкова.
- Трябва да отида до тоалетната - извиних се и станах. Джеф хвана ръката ми и ме придърпа към себе си. Целунах го леко, макар че не се чувствах добре под преценяващите погледи на Сара и Питър и побързах към дамските тоалетни.
Ето къде беше проблемът с Джеф. Излизахме две седмици, а вече уреждаше двойни срещи с колегите си. Които, между другото, не можех да понасям. Така че обядът се бе превърнал в разточително събитие на самоизтъкване и празноглави приказки, от които нямах търпение да се измъкна. Идеята вече набъбваше в главата ми като... хм, да кажем прясно изпечен ябълков пай. Не ми беше за пръв път, но трябваше да преценя внимателно ситуацията.
В дамската тоалетна цареше някакво магично спокойствие. Имах чувството, че никой не ме стъпвал тук от векове и времето бе спряло. Затова се подпрях на стената и прокарах пръст по устните си - жест, който правех винаги, когато обмислях някоя идея. Можех да се измъкна незабелязано - бях адски добра в това. Всичко щеше да свърши много бързо, ако изключех телефона и си и се приберях вкъщи. Какво толкова? Джеф едва ли ме имаше за нещо повече от поредната свалка, макар че се преструвах на много по-хлътнала, отколкото бях в действителност, и той може би си въобразяваше, че съм негова. Само ако ме познаваше по-добре... Нямах нищо против да говори за себе си постоянно, но за работата му? На кого му се слуша за проблемите на борсата, покачването на акциите и скучни застаряващи мъже, които са толкова закъсали за човешки взаимоотношения, че когато не се оправят сами, си поръчват проститутки по телефона? Не, и всичките пари на света нямаше да ме накарат да се задържа по-дълго край него. Разбира се, беше ми приятно да ме води на места като това, които не ми бяха по джоба в нормалното ежедневие, но все пак имам някакво достойнство.
- Сбогом, Джеф - казах на пространството като цяло, докато изключвах звука на телефона си. Добре, че си бях взела чантата.
Горе-долу в същия момент вратата се отвори и аз застанах нащрек, да не би Сара да е решила да ме последва по сестрински, както само разлигавените пикли по филмите правят.