Гласувайте за форума | |
Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула Най-много потребители онлайн: 156, на Съб Фев 06, 2021 10:14 pm |
| | Имението Стоун | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Джесика Стоун Администратор
Posts : 336 Join date : 27.09.2010 Age : 26
| Заглавие: Re: Имението Стоун Нед Окт 24, 2010 2:49 am | |
| Когато тамън реших, че всичко е преминало и че болката ме е отпуснала отново почувствах остро прорязване в корема. - Добре.. само моля те, не си тръгвай. - казах и отнво поставих глава на гърдите му. Най - после съм успяла да заспя, но сигурно няма и час след това отново се събудих и се изправих. Отидох в тоалетната и отворих шкафчето над мивката. Тихо за да не ме чуе бръкнах и изкарах от там една кутийка. Отворих я и изкарах един тест за бременност. След известно време излязох и затворих тихо вратата след себе си разплакана. Върнах се в леглото, но не се съобразих, че ще го намокря целият и след около минута той се събуди, а тениската която носеше беше цялата в сълзи. - Какво има? - попита объркано. Хванах крайчеца на роклята си и избърсах сълзите си, като оставих черно петно по дантелата и по целият хастар от гримът си. - Нищо.. - не мисля, че бях способна да кажа каквото и да е било.. Прегърнах го силно и го целунах по врата. Бях толкова объркана.. какво щах да правя сега.. - Джес.. кажи ми, моля те! Какво стана? - с всяка дума, той повишаваше тон и ставаше все по загрижен и притеснен. Трябваше да изплюя камъчето, но ако ме зарежеше какво щах да правя? - Виж Люк.. - започнах несигурно.. - Първо искам само да знам, дали те е грижа за мен? - погледнах го, а той само кимна и ме целуна отново по челото. - Защото...аз.. не мога, съжелявам. - имах намерение да му кажа, но нямах сила. Не бях готова да го загубя и не знам изобщо дали някога ще съм готова. - Джес! - вече много притеснено каза изправяйки се до седнало полужение. Аз също се изправих и се облегнах на таблата на леглото. - Моля те, само не реагирай така както си мисля, че ще реагираш. - казах и не се сдържах. Парещи сълзи започнаха да се стичат като фонтани по цялото ми лице и да падат навсякъде по чаршафите по възглавницата и по роклята ми като бисери. - Аз... аз съм.. бременна! - едва успях да кажа и се свлякох от леглото право на земята..
Последната промяна е направена от Джесика Стоун на Нед Окт 24, 2010 7:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Lucas Scott Upper East Siders
Posts : 74 Join date : 16.10.2010
| Заглавие: Re: Имението Стоун Нед Окт 24, 2010 3:06 am | |
| Нещо мокро по блузата ми ме събуди.Явно бях задрямал заедно с нея. - Какво има? - попитах объркано. - Нищо.. - отвърна тя с плачевен тон. Прегърна ме силно и ме целуна по врата. Притесних се,тук нещо не беше наред. - Джес.. кажи ми, моля те! Какво стана? - Виж Люк.. - започна несигурно.. - Първо искам само да знам, дали те е грижа за мен? - погледна ме.Не исках да губя време,затова само кимнах и я целунах по челото. - Защото...аз.. не мога, съжелявам. Вече не знаех какво да направя.Страхувах се от най-лошото.Исках да ми каже какво става възможно най-бързо. - Джес! - Моля те, само не реагирай така както си мисля, че ще реагираш. Топли сълзи се застичаха по лицето й.Исках да я утеша,но тя се готвеше да ми каже какво става. - Аз... аз съм.. бременна! - изтърси накрая. Очите ми се разшириха.Не я бях чул правилно.. -Ти..ти..преди малко не каза,че си бременна нали? Лицето й помръкна още повече и разбрах,че съм съм чул абсолютно правилно.Застинах в ужас.Това не можеше да бъде истина.Та аз още ходех на училище!Какво щяхме да правим сега...не можеше и дума да става за бебе..Взех якето си и промърморих: -Аз..аз не мога повече да остана..трябва просто да се махна. Излезнах от стаята и се затичах по стълбите надолу.
| |
| | | Джесика Стоун Администратор
Posts : 336 Join date : 27.09.2010 Age : 26
| Заглавие: Re: Имението Стоун Нед Окт 24, 2010 3:18 am | |
| - Аз..аз не мога повече да остана..трябва просто да се махна. - каза изправяйки се и набързо затръшна вратата след себе си.. Очаквах, че ще стане, но една малка частица в мен се надяваше, че ще го е повече грижа за мен и че няма да ме зареже в това състояние...е, явно съм грешала. Продължих да стоя на кълбо на земята, а роклята ми се беше изпомачкала. Токчетата ми пречеха, но дори нямах сила да ги михна.. и не беше от силната физическа болка, а от другата - физическата. Не можех да повярвам, че това ми се случва. Скоро бях навършила осемнадесет и дори още ходех на училище. Ако исках да задържа това бебе мечтите ми за колеж и за кариера пропадаха. Но, можех ли да го махана и да го лиша от живот. Сега обаче това не беше най - важното. Лежах на пода превиваща се от болка и дори не можех да се добера до телефонът си. Нямах сила да извикам и мъката се надигаше все повече и повече в мен, докато накрая не заплаках с цяло гърло. След доста дълги усилия се изправих и взех от аптечката някакви хапчета. Изпих няколко от тях и след половин час вече се чувствах много по - добре. Без да се обличам или каквото и да било излязох от имението, все още леко клатушкайки се и се запътих без осока в тъмнината. Минах през сравнително голяма част от града, а всички светлини и целият шум замайваха главата ми все повече... | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Имението Стоун | |
| |
| | | | Имението Стоун | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |