Gossip Girl
Добре дошли в първият РПГ форум на Клюкарката. Създайте си герой, изберете си място за живеене и започнете с интригите.

Gossip Girl


 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума
Latest topics
» Да станем приятели!
Сря Юли 25, 2012 3:42 am by Рони Милър

» Предложения
Чет Апр 19, 2012 9:24 pm by TheWhiteLotus

» задължителният спам ^^
Вто Апр 10, 2012 3:08 am by Aliya Rockford

» Trouble in paradise?
Вто Апр 10, 2012 1:04 am by Aliya Rockford

» ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Вто Апр 10, 2012 12:53 am by Aliya Rockford

» Клюкарката Сезон 2
Пон Мар 12, 2012 6:54 am by x.o.x.o

» По коридорите
Съб Фев 18, 2012 5:28 am by Lauren Tanner

» Търся някой..?
Съб Фев 18, 2012 5:11 am by Lauren Tanner

» I'm back.
Съб Фев 18, 2012 2:01 am by Ангелина Чиликова

Top posters
Aliya Rockford
 
Джесика Стоун
 
Изабела
 
Рикард Блекуел
 
Georgina Sparks
 
Serena Van Der Woodsen
 
Блеър Уолдорф
 
Ванеса Абрамс
 
Катрин Пиърс
 
Selena Sparks
 
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 26, на Съб Дек 16, 2017 1:53 am

Share | 
 

 Кеят

Go down 
АвторСъобщение
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Кеят   Пет Окт 22, 2010 3:33 am

Кеят беше чудесно място за отдих, а вечер когато нощните лампи бяха запалени, а корабите бяха включили светлините си всичко се отразяваше във клатушкащата се някой пък по - спокойно друг път направо бурна вода. Независимо от вълнението на морето обаче самото място създаваше много прятна и някак си романтична обстановка.

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Нед Окт 24, 2010 3:35 am

Исках да се махна от всичкият шум и от всичката сумотоха.. Нямах си и на представа какво да правя за това се запътих в малко по страничните части на града.. така да се каже покрайнините.
Тръгнах към кеят и застанах на една от пейките в края. Обърнах глава към водата и се загледах в нея. Този път вълните бяха много силни и самото море беше много бурно. Нощните лампи бяха запалени и се получаваше страхотна и изкряща феерия от блещукащи светлинки.
Беше пусто и нямаше жива душа, за това спокойно плачех на глас. Не се интересувах от нищо друго и всеки един момент в който затворя очи пред мен се разкриваше все една и съща картинка и в съзнанието ми изникваха все едни и същи думи.
"Аз..аз не мога повече да остана..трябва просто да се махна" и след това затръшването на вратата, което все още съвсем ясно отекваше в съзнанието ми.
- Не мога да повярвам! Не мога да повярвам! - повтарях си с надеждата, че никой няма да ме чуе, макар че имаше ли значение?! С това бебе животът ми ставаше ад, пълен ад! Никакви забави, никакъв алкохол и никакви купони, макар че това не беше нещото което ме притеснява най - много. Нямаше да мога да отида в колеж или където и да било, а за семейството си просто да не споменавам. Ще ме убият..
Сълзите все още се лееха като фонтани от очите ми и капеха на всякъде и само моят глас се чуваше. Вятарът развяваше косите ми и създаваше допълнителен хаус в иначе обърканата ми глава...

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Катрин Стийл
Brooklyn
avatar

Posts : 37
Join date : 25.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Пон Окт 25, 2010 5:00 am

Имах нужда да се махна от цялата изкуствена красота на Ню Йорк-задушаваше ме с огромните си сгради,тъпи билдобордове и хиляди блещукащи светлини,които ме обграждаха и развиваха клаустрофобията ми.
Да,определено трябваше да се махна от този забързан град,в който не можеш да разчиташ на никого,всички бяха просто проблемни разглезени дечица,които не знаят какво искат или къде да изхарчат парите на мама и татко.
Боже,беше ми писнало от такива!А на всичкото отгоре се сблъсквах с тях всеки ден.И това ако не беше проклета съдба,която ми се подиграваше всеки ден-шамар след шамар.
Беше истински кошмар.Такъв карък ли бях?
С тези блъскащи в главата ми мисли,създаващи ми главоболие,се насочих към моста,който може би щеше да ме успокои.
Нощните светлини се преливаха,а заедно с тези на корабите се получаваше нещо изящно и невероятно красиво-кой да знае,че в Ню Йорк може да има нещо подобно?Беше като карнавал на красивите,искрящи,меки светлини.
Усещах морския бриз в косата си,просмукваше се и в дрехите ми.Чувах как морето се вълнува,как вълните се разбиваха в колоните на моста,създавайки плискащ шум.
До обонянието ми достигаше аромата на морска сол...да,това наистина действаше.
И ето че един друг звук раздра иначе тихата нощ-тихите ридания,които достигаха до мен като ехо.Явно не бях сама.
Реших да проверя за какво е всичко,затова тръгнах с бавна крачка по протежението на моста,оглеждайки се за силует.Определено не бях сама.
Търсенето ми се увенча с успех и след минута попаднах на едно момиче-на не повече от 19 години,което ридаеше.Когато бях до нея не беше тихо,а доста силно,всъщност.
-Хей,какво е станало?-попитах леко разтревожено.
Аз ли попитах това?!Боже,да не би маската да се пропукваше?!Хората ме мислеха за арогантна и себична.Нее,трябваше да задържа безизразното си изражение и това си поведение.
Опитах да се стегна,но просто не можех да не бъда поне малко съпричастна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Пон Окт 25, 2010 4:47 pm

Продължавах да седя сама на ветровитият и тъмен като рог кей, облян единствено от светлините на нощните лампи и корабните фенери и светлинки, но те бяха прекалено слаби за да осветят всичко.
В друг момент вероятно щеше да ми се стори приятно всичко това - силното и бурно полюшване на вълните и бризът развяващ и разрошващ косата ми.
Като малака често идвах тук когато се сърдех на мама, че не е до мен в най - важните ми моменти, а сега като се замислех плачът и ридаенето ми се усилваше защото знаех, че ако родя това проклето дете нямаше да мога да го отгледам да му обърна достатъчно внимание и да го даря с достатъчно любов.
Цялото ми тяло се раздираше от болка и от мъка. Защо светът трябваше да е устроен така? Смятах всичко за просто забавление, а до какво се докарах?!
Ръцете и краката ми замръзваха все повече със всяка минута, а устата ми посиняваше понеже болката започна да се възвръща.
- Защо на мен?! - казах силно през сълзи и стиснах с юмрък хастара на цикламената си рокля. - С какво го заслужих?! - едва промълвих, когато чух глас зад себе си..
- Хей,какво е станало? - нежен и мек, облян със загриженост и топлота. Точно от това се нуждаех в момента, но можех ли да хвана и да разправям на всички какво ми е?
Обърнах се бавно и видях едно момиче на около 16 - 17 години.
- Нищо.. - едва успях да кажа, качих крака на пейката и обвих коленете си с ръце, поставяйки така или иначе късата рокля върху тях.
- Не мисля така! - опита да звучи по - пренабрежително, но не се получаваше..
- Защо всички трябва да се преструват на такива каквито не са? - разперих ръце пред нея изправяйки се на крака.
- Успокой се, моля те! - каза тя и ме прегърна.
Как непознат човек от този град можеше да е толкова загрижен? Искаше ми се да мисля за това, но главата ми беше пълна с какво ли не..
- Аз..аз.. съжелявам..


Казах през сълзи и в най - неподходящият момент телефонът ми иззвъня. Отворих ги и видях:

"Съжалявам,държах се,като пълен задник...кажи ми къде си и стой там."
-Люк


Бях толкова объркана, но все пак осъзнавах, че и на него не му е лесно.. Никога нямаше да е както преди.. Вече нямаше да е така както беше, но детето беше и негово.

"На кея съм.."
- Джесика

Друг не написах и отново прегърнах момичто, чието име дори не знаех..

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucas Scott
Upper East Siders
avatar

Posts : 74
Join date : 16.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 1:06 am

Защо не беше по далече.Искаше ми се да имам повече време да измисля какво да й кажа.Как се извинява човек,когато е зарязал бремената си приятелка сам сама със сълзи в очите и то в най-неподходящия момент.
Тръгнах надолу по плажа и вече можех да различа две женски фигурки в далечината на кея.Искаше ми се да мога да изтрия последния ден...да мога да върна лентата,но нямаше как.
При нея имаше някакво момиче.Не исках да съм груб,но имахме личен разговор с Джес:
-Хей!
Изтрих една сълза,която се стичаше по бузата на Джесика,а после се обърнах към момичето:
-Би ли имала нещо против да ни дадеш няколко минутки насаме?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 1:18 am

- Хей! - чух след малко гласът на Люк, приближаващ се все повече към нас. Като го видях сълзите ми започнаха да се стичат все по - силно и застанах зад момичето отбранително..
- Какво искаш? - попитах някак си грубо.
Той се приближи и избърса една сълза от бузата ми..
- Недей! - казах с много мъка и тъга, но успях да подържам гласът си равен и груб. Нямах никакво намерение да го допускам до себс си толкова лесно.
- Би ли имала нещо против да ни дадеш няколко минутки насаме? - обърна се към момичето той.
- Не, не би! - казах на висок тон и стиснах леко ръката й. Тя седеше между нас неразбираща какво се случва, а аз само прошепнах в ухото й, че ще и кажа по - късно..

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Катрин Стийл
Brooklyn
avatar

Posts : 37
Join date : 25.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 1:25 am

Какво?Не можех да разбера какво става.
Тъкмо се канех да попитам непознатото момиче,когато изневиделица се появи тъмнокосо момче.
Очевидно се познаваха.И очевидно той беше сгафил.И то много.Не беше гаф от рода на забравен рожден ден,годишнина и тем подобни.Май беше много,много по-сериозно.
И все пак,и в очите на двамата се четеше облекчение,когато се видяха.
Непознатата стисна ръката ми,показвайки,че не иска да си тръгвам.Явно не искаше да говори с момчето,което вероятно беше гаджето й.
Но не!Нямах намерение да се меся,да заставам на чия да е страна,трябваше да се разберат насаме,необезпокоявани.
-Вижте...аз...и идея си нямам какво става тук,но мисля,че би било добре да поговорите.Очевидно трябва да си изясните много неща.-отбелязах с любезен тон и отстъпих няколко крачки.
Нямах намерение да им преча.


Последната промяна е направена от Катрин Стийл на Вто Окт 26, 2010 1:38 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucas Scott
Upper East Siders
avatar

Posts : 74
Join date : 16.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 1:36 am

Тя се държеше грубо и отбранително-да бях си го заслужил.Явно беше прекалено наранена,за да допусне да направя каквото и да било друго освен да говоря и изглежда другото момиче нямаше никакво намерение да си тръгва.Нямах друг избор освен да кажа това,за което бях дошъл:
-Знам,че се държах ужасно..съжалявам..просто и аз съм точно толкова уплашен като теб.Никога не съм си представял,че на 18 ще ставам татко.Не знам как стигнахме до тук,но знам,че е твърде късно да се върнем.Дойдох,за да ти кажа,че няма да те оставя,че ако решиш,че искаш това бебе и ще го родиш,аз ще бъда до теб,дори и да не искаш.И за да се извиня.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 1:51 am

- Знам,че се държах ужасно..съжалявам..просто и аз съм точно толкова уплашен като теб.Никога не съм си представял,че на 18 ще ставам татко.Не знам как стигнахме до тук,но знам,че е твърде късно да се върнем.Дойдох,за да ти кажа,че няма да те оставя,че ако решиш,че искаш това бебе и ще го родиш,аз ще бъда до теб,дори и да не искаш.И за да се извиня.
- Да се извиниш!? След всичко, което направи? - вече крещях в лицето му, а непознатата стоеше отстрани и ни гледаше втрещено.
- Да.. Джес, съжелявам не исках.. - продължаваше да се извинява..
- Не.. не мога това е! Ще останеш с мен само заради бебето! Никога няма да е както преди, разбираш ли? - сълзите обливаха цялото ми разамазано от грима лице..
- Бях глупак, Джес! Знам, че бях! - изкрещя в лицето ми и ме притисна в парапета на кея.
Гъделът в корема ми се появи отново, но нямаше да е толкова лесно..
- Недей! - едва успях да кажа дишайки учестено..

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucas Scott
Upper East Siders
avatar

Posts : 74
Join date : 16.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 2:02 am

Прегърнах я толкова силно,че дори и да искаше не можеше да се освободи и същевременно,не вярвах да я боли,а после прошепнах в ухото й:
-Никога не е било и няма да бъде само заради бебето.Аз...
Беше прекалено скоро да й кажа,това което наистина си мислех,и най-вероятно щеше да изглежда,че го правя,само,за да ми прости,но това наистина беше начинът по който се чувствах:
-Джес..ако не ми пукаше за теб просто нямаше да се върна..грижа ме е прекалено много за да се правя,че нищо не е станало.Аз..аз мисля,че съм влюбен в теб.
Е,това беше просто черешката на тортата,но думите сами се изплъзнаха от устата ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 2:12 am

- Джес..ако не ми пукаше за теб просто нямаше да се върна..грижа ме е прекалено много за да се правя,че нищо не е станало.Аз..аз мисля,че съм влюбен в теб.. - каза и се наведе към мен.
- Казваш го само заради бебето! - не можеше да го казва така, не и по този начин нито сега, нито тук. Жадувах за тези думи от толкова много време и исках да го чуя да ги изрича.
- Не е вярно! - каза и долепи устни до моите за един кратък момент, който ми се искаше никога да не свършва.
- Виж.. просто не мога да ти повярвам в този момент...по този начин... - не се сдържах и го прегърнах..

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucas Scott
Upper East Siders
avatar

Posts : 74
Join date : 16.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 2:17 am

-Знам..но знам също,че ще дойде денят,когато ще ми вярваш и няма да е толкова далечен..и може да е твърде много ,но се надявам да ми простиш.
Не ми пукаше кой гледа и за какъв ме мислят другите хора,интересуваше ме само какво мисли тя в този момент.Мислите колко много ми се иска да изтрия онзи момент,в който си тръгнах без да кажа нищо освен,че искам да се махна отново се върнаха в главата ми,но сега не можех да направя нищо освен да чакам какво ще ми каже..и да я държа в ръцете си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Вто Окт 26, 2010 2:22 am

Все още ме държеше в ръцете си, а аз бях раздвоена.. Не исках да съм без него, но как можех да му вярвам след всичко, което ми причини?
- Знам.. някой ден ще ти вярвам, но не знам кога ще е. - промълвих и двамата седнахме на пейката сгушени един в друг.
Студът вече окончателно пронизваше цялото ми тяло, а Люк ми даде якето си..

П.П Съжелявам, че е кратко..

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lucas Scott
Upper East Siders
avatar

Posts : 74
Join date : 16.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Сря Окт 27, 2010 7:07 pm

Виждайки колко й е студено дадох якето си на Джес.Настроението ми малко се пооправи.Нещата никак не бяха розови,но все пак имаше лъч надежда.
Около минута стояхме в тишина.Просто сгушени един в друг.Изведнъж се сетих нещо.
-Искаш ли да отидем у нас?Имам предвид..там е топло пък и още не съм те запознал с Лили,което уверявам те е голям пропуск...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джесика Стоун
Администратор
avatar

Posts : 336
Join date : 27.09.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   Чет Окт 28, 2010 12:45 am

- Добре.. - казах опитвайки се да звуча небрежно. Беше абсолютно очевидно, че искам да съм с него, но също толкова очевидно беше и че няма лесно да му простя..
- Джес.. - тръгна да се извинява, но със сигурност простонямаше да понеса повече. Сложих пръст на устните му и поклатих глава в знак, че искам да замълчи..
Станахме и тръгнахме към лимузината, която ни чакаше на алеята пред ветровития кей.
Роклята ми не беше в най - перфектното си състояние, но все пак си личеше че е маркова.
Опитах се да вървя нормално без да плача или каквото и да било. Седнахме в колата, а аз взесто да се сгуша в него както обикновенно седнах чак на другият край..

_______________________


There are two tragedies in life:
One is to lose your heart's desire.
The other is to gain it.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Кеят   

Върнете се в началото Go down
 
Кеят
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Gossip Girl :: Наколо.. :: Река Хъдсън-
Идете на: