Gossip Girl
Добре дошли в първият РПГ форум на Клюкарката. Създайте си герой, изберете си място за живеене и започнете с интригите.
Gossip Girl
Добре дошли в първият РПГ форум на Клюкарката. Създайте си герой, изберете си място за живеене и започнете с интригите.
Gossip Girl
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Gossip Girl


 
ИндексИндекс  PortalPortal  Последни снимкиПоследни снимки  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Bgtop-logo
Latest topics
» Да станем приятели!
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyСря Юли 25, 2012 3:42 am by Рони Милър

» Предложения
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyЧет Апр 19, 2012 9:24 pm by TheWhiteLotus

» задължителният спам ^^
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyВто Апр 10, 2012 3:08 am by Aliya Rockford

» Trouble in paradise?
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyВто Апр 10, 2012 1:04 am by Aliya Rockford

» ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyВто Апр 10, 2012 12:53 am by Aliya Rockford

» Клюкарката Сезон 2
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyПон Мар 12, 2012 6:54 am by x.o.x.o

» По коридорите
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyСъб Фев 18, 2012 5:28 am by Lauren Tanner

» Търся някой..?
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyСъб Фев 18, 2012 5:11 am by Lauren Tanner

» I'm back.
Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyСъб Фев 18, 2012 2:01 am by Ангелина Чиликова

Top posters
Aliya Rockford
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Джесика Стоун
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Изабела
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Рикард Блекуел
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Georgina Sparks
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Serena Van Der Woodsen
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Блеър Уолдорф
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Ванеса Абрамс
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Катрин Пиърс
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Selena Sparks
Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_lcap1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Voting_bar1Едисън Гуайнхам  Фроуселор Vote_rcap1 
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 156, на Съб Фев 06, 2021 10:14 pm

 

 Едисън Гуайнхам Фроуселор

Go down 
2 posters
АвторСъобщение
Eddie Gwynham Frowseloure
Upper East Siders
Eddie Gwynham Frowseloure


Posts : 14
Join date : 03.08.2011

Едисън Гуайнхам  Фроуселор Empty
ПисанеЗаглавие: Едисън Гуайнхам Фроуселор   Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyЧет Авг 04, 2011 7:39 pm

Дъждът продължаваше да се сипе, а леденостудените капки продължаваха да се забиват в топлата му кожа.Съвсем сам...макар улицата да бе пълна.Минувачите джвакаха забързано през локвите, ала никой не свеждаше поглед към него.Всички те смутено подминаваха момчето.Смръщваха лице и продължаваха напред.Въздъхваха мислено, цъкаха с език, изпращаха по някоя и друга негативна мисъл към съдбата обвинявайки я в несправедливост.И до там се ограничаваше вниманието, което му отделяха.А момчето искаше да изкрещи, да им каже, че те са единствените имащи силата да променят играта, да поместят фигурите на шахматната дъска.Ала нямаше глас.Щом отвореше уста, съзнаваше, че е толкова малък, толкова нищожен, че те можеха да го стъпчат с подметката на лъскавите си обувки.И отново замлъкваше, оставаше се на тишината да го погълне.Тишината на човек без спомени, без способността да промени каквото и да било в живота си.Тишината на нищото.Босите му крака внимаваха да не нагазят в локвите, защото само преди седмица най-после се бе отървал от поредната настинка, този път минала по-благоприятно от предишната.
-Внимавай къде ходиш!-хапливият глас на поредния господин, навлякъл палто от защитен вид, достигна ушите му и отново го накара да се чувства по-миниатюрен отколкото бе.
Момчето вдигна глава, а няколко водни пътечки полазиха по кожата му.Мокрите кичури коса бяха полепнали по лицето му, а водата, която се стичаше от тях, бе толкова много, че по непрекъсната линия стигаше до посивялата му риза.
Мъжът смръщи лице като че се чудеше, откъде за Бога това нищожно човешко създание има нахалството да го гледа.
-Знаете ли, може би в този живот, аз съм единственият, който ще ви стъпче..така че не бъдете толкова нещастен.
Момчето продължи пътя си, а каменистите италиански улици му се струваха толкова недружелюбно настроени, сякаш ниските сгради се събираха все повече с едничка цел да го притиснат и да сложат край на и без това неособено ценния му живот.
Зад себе си чуваше стъпки.Това не го накара да се притесни.За разлика от другите хора , той бе безполезен.Крадците нямаше какво да му вземат, убийците нямаха причина да се хабят за него.
-Момче.
Той не се обърна.Знаеше, че едва ли някой го вика..Нямаше причина, поради която да е някому полезен..с каквото и да било.Просто продължаваше да крачи, а дъждът продължаваше да реже кожата му.
-Момче!-гласът стана все по-напорист
Незнайно защо, той се обърна.Застана лице в лице с господина, през който мина преди малко.Мъжът подтичваше, а обърканото изражение на лицето му подсказваше, че едва ли е наясно накъде водят улиците.
-Вземи-непознатият извади сто доларова банкнота от кожения си портфейл
-Аз не прося.-заяви момчето
Мъжът смръщи лице още повече.Не бе на повече от тридесет, ала тази гримаса го състаряваше значително.
-Тогава ги вземи като заплащане срещу това да ме измъкнеш от тук
Детето се усмихна едва-едва.Поведе мъжа по стръмните улички и миг по-късно двамата вече бяха на изначалната си позиция.
-Благодаря ви сър..
-Ето го!-изкрещя карабинер който изскочи от нищото-Дръжте го, Джузепе, не го изпускайте
Момчето много добре знаеше с кого си има работа.Не искаше да го тикнат пак в сиропиталище.Не искаше отново да седи върху изтърбушените пружини на малкото легло, тикнато в сивата стая.Не искаше да гледа през счупеното стъкло на прозореца и единствената мисъл в главата му да бъде как съвсем скоро Джакомо ще се появи с камшика и ще го налага докато тънката кожа на гърба му не се набразди и не се пропука.Не искаше пак да търка пода на таванското помещение, не искаше да стои на кълбо в мрака и да трепери, мислейки, че някое чудовище ще го изяде.
Искаше семейство.искаше някого, на когото да казва "татко".Който да го научи да кара колело..Искаше и майка.Която да се грижи за него, за шета неуморно около леглото му щом вдигне температура.Искаше да разбере какво значи да си обичан.Не искаше да ходи пак при каменните плочи на истинските си родители.Не искаше да зърне пак имената им издълбани върху студения камък.
Тичаше..Искаше да избяга..Да избяга от тишината, от действителността.
-Какво става?-чу приглушения глас на мъжа със скъпото палто.
-Той трябва да се върне в сиропиталището.
-Сиропиталище?-думите им ставаха все по-далечни..докато не се изравниха със земята и не се превърнаха в тих шепот, носещ се наоколо кота безплътно същество.
Макар момчето да познаваше улиците като линиите на ръката си, успяха да го хванат.Клечестите му крака се извиха като восък, поставен близо до огън..Ръцете на карабинерите го хванаха здраво, а момчето продължи да се мята, извивайки гръб.
-Не искам!-извика то, ала униформените вече го тикаха зад вратите на колата
А мъжът с палтото стоеше като закован.Гледаше напред с празен поглед, а ръцете му бяха безжизнено отпуснати до тялото му.Най-после се размърда.Качи се в кола, която бе учудващо голяма за тесните улици на Италия.И последва патрулката.
Сиропиталището бе извън града.На няколко километра северно, малка сива сграда, чиито прозорци бяха напукани, и чиято мазилка падаше като сняг през декември.Съвсем безлично, от ония сгради, които пробуждаха съжаление у всеки съвременен архитект.Патрулката спря през масивната черна врата, която изглеждаше като затворническа.Момчето продължаваше да се мята, защото знаеше какво го чака.След седем бягства от сиропиталището, всяко следващо завръщане бе по-ужасно от предишното.Кожата по гърба му може би никога нямаше да заздравее.Розовите белези изглеждаха плашещо.Така сякаш някое животно го бе драло с часове.И наистина бе така.Надзирателят връзваше хилавите ръце на момчето.И започваше да удря.Камшикът се впиваше в детската кожа, караше момчето да се моли на смъртта..да я вика, да иска само и единствено да го погълне със странния си аромат на застояло.После го отвързваше, оставяше го да се добере до пружиненото легло, само за да го събуди час по-късно с тежката задача да изтрие някой под.А то искаше само семейство...Искаше име.Искаше да накара тишината да го пусне.Искаше думите му да имат значение за някой.
-Искам да говоря с надзирателя-гласът на мъжът с палтото накара момчето да се стресне.Толкова далечен, а в същото време отчайващо близо
Мазната усмивка на един от карабинерите накара сирачето да потръпне.
-Елате, господин Фроуселор, знаете че винаги сте добре дошъл.
Миг по-късно вратата се хлопна.То знаеше, че няма да види светът навън отново.Нечия ръка се стовари върху бузата му, а устата му се напълни с кръв.Момчето се закашля, а кръвта достигна пода.
-Дай ми това.-взеха парите от ръката му-Ти ще си чистиш кръвта, малък нехранимайко.
-Джозепе, пусни детето...Господин Фроуселор току-що..пое попечителството му.

Годините минаваха, ала спомените му бяха все така пресни.Болката, незаменимата радост, че най-накрая се е сдобил с дом.И после новото начало.Ню Йорк...Далеч от малката Италия, той бе научил езика на баща си..На новият си баща.
Той оправи тъмната си коса и приглади бялата риза.Чисто нова, ухаеща на омекотител.Слезе по стълбите, усмихнат.
В трапезарията вече цареше глъч.Съдружниците на баща му се бяха събрали..Или не съвсем.Защото той бе последният, който липсваше.Последният, чийто подпис бе нужен, за да се разшири компанията.
-Нека ви представя Едисън Гуайнхам Фроуселор, синът ми и последният съдружник в компанията-майка му го прегърна през кръста, а на лицето на Еди заигра усмива.


ПП:Надявам се няма проблем, че съм слял всичко =]
ПП2:Пропуснал съм да напиша местожителството-Upper east sid.
Върнете се в началото Go down
Изабела
Администратор
Изабела


Posts : 315
Join date : 26.09.2010

Едисън Гуайнхам  Фроуселор Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Едисън Гуайнхам Фроуселор   Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyЧет Авг 04, 2011 11:40 pm

не, героя е страхотен ^^ одобрен!
Върнете се в началото Go down
Eddie Gwynham Frowseloure
Upper East Siders
Eddie Gwynham Frowseloure


Posts : 14
Join date : 03.08.2011

Едисън Гуайнхам  Фроуселор Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Едисън Гуайнхам Фроуселор   Едисън Гуайнхам  Фроуселор EmptyЧет Авг 04, 2011 11:42 pm

Мерси ^^
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Едисън Гуайнхам  Фроуселор Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Едисън Гуайнхам Фроуселор   Едисън Гуайнхам  Фроуселор Empty

Върнете се в началото Go down
 
Едисън Гуайнхам Фроуселор
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Gossip Girl :: Начало или как да навляза в елита :: Направи си герой-
Идете на: