Gossip Girl
Добре дошли в първият РПГ форум на Клюкарката. Създайте си герой, изберете си място за живеене и започнете с интригите.

Gossip Girl


 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума
Latest topics
» Да станем приятели!
Сря Юли 25, 2012 3:42 am by Рони Милър

» Предложения
Чет Апр 19, 2012 9:24 pm by TheWhiteLotus

» задължителният спам ^^
Вто Апр 10, 2012 3:08 am by Aliya Rockford

» Trouble in paradise?
Вто Апр 10, 2012 1:04 am by Aliya Rockford

» ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
Вто Апр 10, 2012 12:53 am by Aliya Rockford

» Клюкарката Сезон 2
Пон Мар 12, 2012 6:54 am by x.o.x.o

» По коридорите
Съб Фев 18, 2012 5:28 am by Lauren Tanner

» Търся някой..?
Съб Фев 18, 2012 5:11 am by Lauren Tanner

» I'm back.
Съб Фев 18, 2012 2:01 am by Ангелина Чиликова

Top posters
Aliya Rockford
 
Джесика Стоун
 
Изабела
 
Рикард Блекуел
 
Georgina Sparks
 
Serena Van Der Woodsen
 
Блеър Уолдорф
 
Ванеса Абрамс
 
Катрин Пиърс
 
Selena Sparks
 
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 26, на Съб Дек 16, 2017 1:53 am

Share | 
 

 Бенямин Линкълн

Go down 
АвторСъобщение
Бенямин Линкълн

avatar

Posts : 18
Join date : 19.08.2011

ПисанеЗаглавие: Бенямин Линкълн   Пет Авг 19, 2011 5:57 am


Име:
Като всички нормални хора на този свят, Бен мръщеше вежди като че бе мокър вестник, когато някоя възрастна дама го посочеше с кокалестия си пръст, ухилеше се половинчато и го наречеше "Бенямин Линкълн".Цялата съвкупност от тия коренно различни букви го караше да изтръпва, сякаш го поливаха с нафта, а ноктите на пръстите му се откачаха, поемайки на спасителна мисия.Обичаше приятелите му да го наричат Линк.Носеше му хубави спомени, наситени с ярки цветове, аромат на евтина сода и безмилостното мъчение над една китара..Но за нея малко по-късно.
Преди да навърши паметните две годинки от своя житейски път, майка му обичаше да го нарича "Пюрехвъргачката Линк".Защото бе изключително злоядо дете, което с киселата си физиономия можеше да мине за статист в Таласъми ООД.Баща му го наричаше просто Младши.Вярваше, ме Бенямин е достоен наследник на рода.
Някои от по-злобните деца в училище, а такива определено се срещаха, предвид факта, че Линк членуваше в шахматния клуб и носеше пуловери от овча вълна, за които се бе жертвала повече от една нещастна овца, го наричаха "Малкия голям цайс", защото на преклонната възраст от единадесет години, Бен вече кичеше носа си с диоптър, по голям и от сметката за парно на съседите ви...


Години:
Седемнадесет години, три месеца, четири дни и...
Схванахте логиката.Линк все още бе непълнолетен гражданин на Ню Йорк, което определено бе пречка пред желанието му да се натряска в петък вечер например.Имаше книжка за скутер, но да се появиш с братовчеда на мотора бе все едно да си натикаш предварително намокрената си глава в контакта-самоубийствено и мазохистично.

Следващите три точки, изграждащи цялостната личност на Бенямин Кейлъб Линкълн, ще бъдат разделени на трите най-важни периода от неговото пребиваване на малката ни планета, приличаща на топка ментов сладолед с минал срок на годност.


Външен вид:
През първите години от своя живот, Линк приличаше на чипонос жираф.Майка му го обличаше в оранжево, защото страната бе залята от такава модна вълна, а тогава неможещият да изрази мнение Бен, просто кокореше очи и се хилеше тъпо, независимо какво носеше.Чипонос, нямаше спор.Отдалеч човек можеше да си помисли, че момчето е някаква кръстоска между тиквичка с телесен цвят и човек.Бе от ония бебета, имащи невероятната сила да плют пюре със скоростта на топла поничка към устата на изгладнял полицай.Ето откъде и идваше завършения вид на жираф.Оранжевите тениски бяха осеяни с жълтеникави петна бананова каша.Още от тогава, Линк даваше вид на човек, предразположен към изкуството.Топчестите му пръсти постоянно барабаняха по плота на детското столче, а зеленикавите му очи светваха като електрически крушки щом чуеше саундтрака на любимото си детско.
Когато стана достатъчно голям, че да си дава сметка, че жените и мъжете са две много различни неща, гардеробът му съответно се промени и от ярко и набиващо се на очи оранжево, той премина през контурите на нещо далеч по-консервативно и конкуриращо по скука някое биохимично списание-тъмно зелено, тип повърнати брокули.Именно заради тия дрехи, той бе периодично нашамарван, което добавяше постоянно присъстващи лилави петна към облика му на тинейджър.Чертите на лицето му не останаха неподвластни на неизбежния растеж.Очите му придобиха по-лодковидна форма и от детското му лице останаха само двете малки тръпчинки в края на устните му.
Навършил шестнадесет, Бенямин най-накрая се бе отървал от всички лепкави епитети, с които бе кичен.Някои от които вече споменатия "Малък голям цайс"..С времето зрението му се бе стабилизирало и лешниковите му очи, обагрени със зеленикави пръски спряха да се нуждаят от помощни средства, за да попиват заобикалящата го среда.Мускулите по тялото му се оформиха, естествено с малко помощ и много въглехидрати.Ръста му стана достатъчен, че да достига най-горния рафт на шкафа в кухнята, именно онзи, на който стояха буркана с мед и мармалад..Тръпчинките все още се появяваха, щом устните му се разтеглеха в подобие на усмивка.Имаше малък розовикав белег точно на капачката на дясното коляно.Първият му почитен трофей, ставал и причина Бен да научи поговорката "Юнак без рана не може".


Характер:
Да си малък не е лесно.Просто заключение.Ала големите и силните не вникваха дълбоко в смисъла на тези думи.Докато ръста на Бенямин се равняваше на този на някоя нощна лампа, нашият герой изпитваше тягостно чувство, породено от това, че не може да изрази нито с думи, нито с жестове това, което се върти в главата му с размерите на свръх-напомпана футболна топка.За жалост спомените му от тази възраст бяха краткотрайни и щом душна деветте свещички върху сметановата торта, от това дълбокожитейско изказване не бе останало и помен в съзнанието му.
Даваше вид на спокойно дете.Това би ви казала всяка от възрастните съседки на семейство Линкъл.И нямаше да ви излъжат.Футболната му топка рядко чупеше прозорци, рядко падаше в чужди дворове, може би защото Линк бе зает да рови из жълтеникавите страници на поредното продължение на някой от любимите му романи.Не обичаше да го бият, ала и не бягаше щом го приклещеха в някой ъгъл.Не виждаше смисъл, а и нали само страхливците побягваха през глава, молейки се със сетни сили да се появи някое спасение.Опитваше да отвръща на ударите и макар неуспехът да бе видим от далеч, Линк бе упорито магаре.Не се отказваше лесно.Дори в часовете по математика, правеше сметки до петнадесетото число след запетайката само и само да си докара вътрешен мир.Защото не търпеше нещо да го гложди отвътре, изтръгвайки всяка здравомислеща частица от цялостното му "аз".Защитник на онеправданите, покровител на слабите..Ще речете, че ви описвам Спайдърмен.Е, единствената прилика между Бенямин и Човекът паяк, бе че нашият герой имаше пижама с червено-сини заплетени шарки.Да, защитаваше.Ала не препречвайки пътя на силните, нито пък посинявайки очите им.Преди да стане достатъчно силен, Линк прибягваше до какви ли не методи.Пишеше статии, песни..и така се сдоби с малка група..Но мястото и определено не е тук.Малко по-надолу ще се запознаете отблизо с "Нощните таласъми на Линк".
Будилникът му винаги звънеше в осем.Всяка сутрин, дори да бе Великден, дори да бе Коледа.Той не искаше да се успива, защото знаеше, че всяка секунда на този свят е ценна.Лесно можеше да се познае кога е весел.Подскачаше като червената шапчица/съзнавам, че е неуместно да го сравнавам с момиче/ и си тананикаше някой позабравен хит от ерата на динозаврите както се изразява днешното поколение по отношение на седемдесетте години на миналия век.
Щом беше ядосан, заприличваше на метален чайник, забравен на котлона.Бузите му се багреха в розово, оттенък, за който всяка дама пристрастена към ружа би завидяла.
В такива моменти гледаше да стои далеч, защото с думите си нараняваше хората, на които държеше.

История:
Откачалки.Това ще е първото ви и последно заключение щом срещнете родата му.Първо и последно, защото надали ще се задържите повече от пет секунди пред снимката на семейството му.Линк щеше да се съгласи с вас.Не отричаше, че майка преподаваща йога, можеща да заплете крайниците си на пет възела и в същата тая спагетена поза да отвори хладилника е най-нормалното същество на тази планета.Но съгласете се, че навсякъде имаше откачалки.Като онзи кечист нагъващ червеи например.Баща му със своята сплетена на раста брада изглеждаше почти нормален когато облечеше костюм.В съботните и неделните утрини обаче, когато се разхождаше с обичайните си карирани панталони, можеше да докара големи дупки в психиката на всяко подрастващо дете.Беше ирландец.На това се държеше и странния му акцент, както и манията по карираното и голямата гайда заемаща място в мазето отредено за колелото на Линк.Колелото, което той така и не получи.
Първите години от живота му минаха сравнително спокойно.Радваше се на редовно хранене, къпане и анимационни филми.Беше звездата на квартала, щом майка му го изведеше на разхоодка.Всички дами на преклонна възраст се редяха пред беззъбата му физиономия и подръпваха бузките му, карайки бледата му кожа да се разтегли като сгрят локум.
Малко по-голям той се сблъска с горчивината на живота.Данъчни сметки, отнели правото му да се сдобие с колело, побойници от Манхатън, пребиващи бруклинските хлапета за удоволствие.
Линк съзнаваше, че клечките за зъби нямат място при черпаците.Ала се бореше това да се промени.Стана причината за сформирането на "Нощните таласъми на Линк".Училищна банда, която подтикваше или се опитваше да потдикне към обединение и унищожение на дискриминацията.Ала богатите хлапета бяха като залепени за властта.Съботираха го и го натикваха в някоя кофа..обичайното.
Стилът му бе различен.Наполовина ирландец, той правеше странен микс от рок и музиката на народа му.Събранията на таласъмите в гаража му всяка петъчна вечер се бяха превърнали в смисъла на живота му.
Докато не бе пометен от кола.В паметната утрин, той отиваше към парка за малък сутрешен крос.Премазан от лимузина, той не можеше да движи пръстите на дясната си ръка.Минаха месеци, ала травмата не изчезна.Линк се научи да живее с нея.Беше се превърнала в досадно жужене, което го възпираше винаги щом поемеше китарата в ръце.
Продължи да пише песни, знаейки, че все още е полезен...

Допълнително:
Не пропуска мач на Орландо Медджикс.
Тайно си представя как след години се мести в щата Пенсилвания, където прекарва остатъка от живота си в косене на трева и подрязване на домашен джинджифил.
Китарата му носи името Лети.Идва от името на любимата му група Лет Цепелин.
Любимият му цвят е червеното.
Пада си по екшън филми...и не издържа и ден без сладолед.
Тича в парка само и единствено, ако слушалките на ай-пода му му правят компания.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aliya Rockford
Администратор
avatar

Posts : 368
Join date : 26.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Бенямин Линкълн   Пет Авг 19, 2011 3:20 pm

Одобрен! Smile

_______________________

Фотошопе, О, ти козо неверна! Нима не можа да разбереш че ти си едно жалко нищожество на фона на Пейнт Велики?! Лестор да те опрости... Грешките ти са много, но всяка една душа заслужава да получи прошка! Макар ти да си бежнадежден случай!
О, Бруте, фотошопе, предателю, развали пикелите си и се преклони пред Боята без Амоняк! И може би, тогава ще намериш мир.... АМИН!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Бенямин Линкълн
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Gossip Girl :: Начало или как да навляза в елита :: Направи си герой-
Идете на: