Всичко бе решено в пъстри, но топли цветове. Преобладаваше бароковият стил. Басейнът и игралните зали щяха да станат арена на щурите партита... След като обядваха в Хотел Империя Лорън се качи в лимузината, която я откара в дома й, а двамата господа потеглеха за Вашингтон. Лорън се прибра в късният следобет, просна се на леглото от балдахин и се загледа в копринените завеси. Утре щеше да отиде в Констанс-новата й гимназия. О, да трябваше да се обади на Касиди!!!
Набра механично номера и се свърза с иконома.
-Сам, Касиди там ли е?
-О, госпожице Лорън. Присигнахте ли в този дяволкси град?
-О, Сами само да те чуе баба.
-Как е Ню Уорк?
-Малко е дивашки. Но..... стаята ми е чудесна. Утре съм на училище.
-Горко им на манхатънци-промърмори старият иконом.Лорън се засмя.
-Разбира се знаете, че г-ца Касиди тази вечер е на поредното прати. И вече пробва хиляди рокли. Не може да избере.
А, ето я и нея.
-Лорън!Разказвай.
-Журналистите от два часа висят пред вратата. Усещам светкавиците дори в главата си.
Братовчедка й се засмя бурно. Гласът й бе леко груб.
-Чете ли Дейли Нюз?
-Не!
-Нима не си го прочела?
-Днес беше истинска лудост.
-Пишат за чичо... и леля Витория и за Луи. Смятат, че Луи е в Париж.А той замина днес сутринта за Осло.От нюйоркските вестници звънят от 7 ч.сутринта! Представяш ли си?
-Когато утре се появиш в Констънс....ще бъде истинска сензация.
-