Домът на Серина Ван Дер Уудсен

Къщата отвън и басейна:



Всекидневната
Стаята ми
Втората стая
Третата стая
Банята
Закритият басейн
Трапезарията
Колата ми
Билярдната маса

След като любиата ми майчица плати за поредна ми прищявка, а именно собствена къща се нанесох и я обзаведох по свой собствен вкус. Първата ми работа беше да седна пред лаптопа и да проверя клюките. Какво ли бях пропуснала докато ме нямаше?! Любимата стара познайница - Клюкарката беше писала.. за мен. Значи вече се е разчуло, че съм се върнала. Ама разбира се, защо ли се учудвам. Защо ли изобщо напуснах Манхатън. Е, важното е, че вече съм тук. Докато ме нямаше се чувствах кофти, нямаше го всичкото това внимание. Но ето ме отново, готова да се завърна с гръм и трясък. А какво по-добро появяване от това в блога на Клюкарката...

Взех си телефона и написах смс, след 2 минути пред училището ме чакаше черна кола с тъмни стъкла. Добре че този път се беше сетил да дойде с тази със затъмнените прозорци. Не исках всички да видят кой е той. Прибрах се и най-накрая на спокойствие избухнах в смях. Не можех да спра да се хиля на глупостите на Блеър, козове имала... знаела неща за брат ми. Че е наркоман ли?! Че опита да се самоубие?! Или другите десетки по-дребни неща, които бяха всеизвестни. Седнах на един от фотьойлите и си извадих телефона... блога на Клюкарката разбира се. Ухаа! Значи си имах работа с моята любима БФФ Блеър и Ис и Джес... аа? Тези пък кои бяха. Да помислим логически.. бяха две.. едната се казваше Джес.. нещо подобно като на онази фукла в кафенето.. Ама разбира сее, Джес и Ис бяха опези две кучки, които се опитаха до изкопчат точно от мен информация за Нейт и мен. Май сега се разхождаха със сервитьорката.. каква загуба на време само. Прочетох "Пет срещу една".. пет ли, зачудих се, кога станаха толкова още на третия ден. Усмихнах се самодоволно. Е, пет или осем, повече са от мен, значи просто се страхуват да ми се опълчат една по една, но и така ще се справя. Взех дистанционното на голямата плазма и започнах да прещраквам каналите. Нямаше нищо за гледане, затова се качих в стаята и взех дълга вана, след което легнах и почти веднага заспах.

След кафенето се прибрах у нас. Бях толкова щастлива. Усмивката не слизаше от лицето ми. Отключих вратата, влязох в къщата тананикайки си някаква песен и от време на време се завъртах на токчетата си. Откога ли не съм се чувствала толкова хубаво. Днес беше страхотен ден. Видях Нейт и Чък.. като повече се радвах за Нейт, разбира се. Хвърлих обувките на килима в хола, а чантата на фотьойла. Тръгнах към лаптопа, уж да проверя блога на Клюкарката, но размислих. Там все щеше да пише нещо, което да ми развали хубавия ден точно накрая. Вече не исках това, което имах, популярност, място завинаги в блога на Клюкарката. Омръзна ли ми цялото внимание?! В момента исках просто да бъда нормална, колкото и трудно и почти невъзможно да беше това. Не исках интриги, обиди, скандали и клюки. Дори бях в настроение за извинения. Взех телефона си и написах бързо един смс на Блеър.
"Здравей, Би. Виж... съжалявам за случката на стълбите. Не исках да се скараме. Ако можеш да ми простиш, бих се зарадвала много."
Кратко, ясно и точно...
След това отново оставих телефона в чантата си и продлжавайки да си тананикам тръгнах към стаята си, където пуснах телевизора и се загледах в някакъв филм на ужасите..

Излязох набързо от нас и реших да намина покрай дома на Серина. Бързо го открих.. учудващо, не бях забравил адреса. Позвъних на вратата на имението и след малко на вратата застана Серина. -Здравей - казах й докато ме зяпаше учудено. Най-вероятно се чудеше какво правя тук. Ами нармално... на нейно място и аз бих се чудил. -Ще ме пуснеш ли, или ще си говорим подпряни на вратата? - попитах я съркастично.

Докато си гледах спокойно телевизия някой звънна на вратата. Станах да отворя и там седеше Майкъл с неговата ирония разбира се.
-Точно мислех да те пусна, но ако така ти е по-удобно - ухилих му се.
Какво за бога правеше тук.
-Какво търсиш тук, ако мога да попитам. Нима не разнасяше дрога до скоро? - сложих ръце на кръста и зачаках остроумния му отговор.

Серина.. саркастична както винаги.-Е какво мислиш, че търся тук!?! Започнах работа като търговец и съм тук да ти предлагам стоки - завъртях очи. -Да.. наистина бях част от дилърите, но сега дойдох при мойта лична дрога - прегърнах я и я заведох до дивана.. да седнем. Смених програмата на телевизора, а после се оказа че няма нищо за гледане и го загасих. Качих крака върху масата, а Серина само ги изрита обратно на земята.

-Майк, драги, не си познал този път. Било е каквото било, вече не. - казах му като махнах ръцете му от кръста си, но все пак седнах до него на дивана. Неговата лична дрога, как пък не. Е, не че го мразех, но вече не изпитвах същите чувства.
-И моментално си свали краката от масата - казах му и без да дочакам го сритах леко. Той само ме погледна неодобрително и се засмя.

Засмях се на Серина. -Колко си войнствена днес. Недей така. - размахах пръст пред лицето й като я докоснах леко. -Помня те съвсем различна от това - приближавах се все по-близо до нея, възнамерявах в най-скоро време да я целуна. Не се съпротивляваше... е , значи само щях да я подразня, докато се сети за хубавите стари времена и сама не поиска това. -Ами ти, само не казвай, че си забравила - казах, като все повече се приближавах към нея. Вече усещах дъха й, но нямаше да направя нищо, колкото и да исках.

С всяка минута... глупости, с всяка секунда се приближаваше по-близо до мен. Ама аз защо не се отдръпвах, седях там неспособна да мръдна.
-Явно това което помниш ти е различно от моите спомени - успях да кажа накрая. Но той беше толкова близо, дали да не го целуна.. НЕ!! Как изобщо такива мисли се въртяха из главата ми. Най-накрая отдалечих лицето си от неговото и станах права.
-Какво да ти кажа. Да, забравила съм те - казах тихо и се обърнах на другата страна, като погледнах през прозореца. Дали щеше да се върже, дали бях убедителна. В най-скоро време щях да разбера, макар че него винаги трудно съм го лъгала, винаги разбираше когато не съм искрена. Мразех тази негова черта, особено в този момент.

Засмях се. Е, поне нещо беше запазила от едно време - умението си да лъже. Но явно забравяше едно мое умение - това да знам кога ме лъже. Обърна се към прозореца и погледна през него. Тогава станах от дивана и отидох до нея, като обвих ръце около кръста й. -Серина, лъжеш ме - казах категорично и се обърна към мен. -Не ти вярвам, че си забравила това - придърпах я близо до себе си и страстно доближих устни до нейните. След продължителна целувка я пуснах и казах. -Е, наистина ли си забравила. Ако е така, ще си тръгна.. няма проблем. - усмихнах се самодоволно.

Докато стоях обърната към прозореца и гледах преминаващите коли, усетих ръцете на Майкъл около кръста си. В следващия момент се целувахме. И очудващо, но аз отговорих на целувката, а не трябваше. Когато ме пусна го зашлевих.
-Как посмя - казах му и седнах обратно на дивана. Добре де, не съжалявах, но не трябваше да ме целува без мое съгласие.

-Ето това не го очаквах - засмях се на шамара, а Серина ме погледна иронично. -Е.. добре де.. очаквах го - казах и седнах до нея. Не можеше да ме заблуди, въпреки че ме зашлеви. -Серина, знаеш че все още ме обичаш - проговорих тихо, докато леко я галех по рамото, нека не си прося още шамари.. засега. -А и аз все още те обичам - казах й, като свалях презрамката на роклята й.

Отръпнах се леко встрани.
-Прекалено избързваш - казах му и си вдигнах презрамката обратно. Добре, беше донякъде прав за това, че все още изпитвах чувства към него. Приближих се до него и го целунах.
-Ъммм... хайде да излезем някъде. Исакш ли? - предложих му и зачаках отговора му.