Магазините за дрехи

Разходете се по магазините - изберете си дреха и постнете нейна снимка.

Реших да повилнея из магазините. Без Блеър не беше същото. Къде ли беше сега, дали си е у тях или на поредния прием. Влязох в един от любимите си магазини "Диор". Продавачът и частта от персонала, които ме познаваха, ме удостоихо с ококорени очи и широки усмивки. Чувствах се толкова добре от вниманието, чувствах се на място. Пробвах няколко дрехи, накрая взех всички, които харесах. Излязох от магазина с пазарските торби и сложих тъмните слънцеви очила. Тръгнах по улицата и умишлено минах покра училището. Погледите се обърнаха към мен, някои радостни, други пълни с омраза. Но какво ми пукаше. Аз съм си аз! А когато открия Блеър, отново ще бъде както преди.

Наистина, май доста неща се бяха променили, от както ме нямаше. Никога не бях виждала Серина в такова състояние - сякаш се беше предала. Вървяхме към многото бутици, докато аз се стараех да се усмихвам, за да я разсейвам от мислите за Клюкарката.
- Знаеш ли, бях забравила какво е да ходиш по магазините. - кимнах, - Предполагам, че някои неща не могат да се промянат.
Спряхме се пред няколко витрини и аз попитах :
- Е, къде искаш да влезем? Първо Валентино или пък Диор? Може и Lacroix? Нямам претенции. Не е като да плащам аз.
Засмях се и се огледах.

- Е, къде искаш да влезем? Първо Валентино или пък Диор? Може и Lacroix? Нямам претенции. Не е като да плащам аз. - попита ме Джени.
Едва ячух, всички мисли в главата ми се преплитаха, създавайки абсолютен хаус. Обърнах се към нея:
-Ами, все ми е едно - казах и влязохме във Валентино.
Взех първите две рокли, които ми попаднаха пред очите без изобщо да ги огледам и подадох кредитната карта на продавачката.
-Е, ти какво си хареса, малка Джени? - попитах я и донесе няколко дрехи като ме погледна с поглед сякаш казваше "В теб няма капка живот".
-Съжалявам, Джей. Ще се постарая да не те разочаровам и да се позабавляваме.

Upper East Siders Posts : 36 Join date : 26.10.2010

Мон се беше очудила.Всичките тези обувки.Наистина това момиче пазаруваше наистина безрасъдно, но нали това му беше забавното.
-Нямаше нужда да плащаш и моите обувки-Засмя се Мон.
-Не съм бедна мога да си ги позволя-Отново се засмя.Двете влезнаха в някакъв магазин за дрехи наблизо.Просто една рокля привлече вниманието на Мон и тя влезе бързо вътре.Набързо разгледа дрехите..Избра си няколко и влезе в съблекалнята.Какво ли не пробва.Рокли,поли,дънки,джинси,суичери,шалчета.Хареса си няколко неща.Взе ги а другите върна.
-Е..ти какво си избра?-Каза Мон обръщайки се към Серена.

-Не си ме разбрала правилно. Не казвам че си бедна. Приеми ги като подарък за рождиения си ден.. на патерици - засмях се и вдигнах пръст във въздуха, когато Мон се опита да започне да протестира. Заобикалях магазина и взимах всичко което ми хванеше окото. Харесах си четири рокли, два чефта дънки, пет блузи с къс ръкав, още пет с дълъг и две палта - едното късо и бяло, а другото малко по дълго, до над коляното - кафяво.

Upper East Siders Posts : 36 Join date : 26.10.2010

Мон огледа дрехите който Серена си бе избрала.
-Хмм..наистина имаш добър вкус.-Приближих се до други дрехи, за да разгледам.
-Няма ли да мериш?-Погледна я отново.
*Дано да ме разбира, английския ми не е перфектен*
Каза си тя на ум.

Усмихнах се.
-Разбира се, че имам - казах без капка скромност.
-Не.. няма да ги меря.. леко ме.. ъъъ.. мързи! - продумах, като само измерих палтата, не ми се преобличаше в момента. Тръгнах към касата и ги сложих пред продавачката, като купчината беше толкоа голяма, че дори не можех вече да видя жената от другата страна на касата.
-Ще ги взема - казах.

Upper East Siders Posts : 36 Join date : 26.10.2010

Момичетата платиха дрехите си.Но продавачката сигурно беше свикнала и не се изненада.Мон се подсмихваше доволно.Беше останала доволна от днешния следобед.След като взе свооите торби каза:
-аз трябва да тръгвам-Серина поклати глава.Явно и тя трябваше да прави същото.И двете поеха различни посоки..

Brooklyn Posts : 36 Join date : 09.10.2010

Бях излязъл да търся подарък за рождения ден на майка ми.Обикновено оставяхме Джени да свърши тази работа,но не се бях виждал с нея от дни и дори малко се притеснявах.Вече обиколих почти всички магазини и се бях отчаял.Не разбирах нищо от дрехи,но реших все пак да огледам.По очудените погледи на продавачките разбрах,че никак често не виждат момче в магазина.Реших да си спестя този срам и излязох като седнах на бордюра отпред.
Надолу по улицата се зададе едно много красиво момиче,което не можеше да се справи със всичките си покупки и всеки момент щеше да изтърве някоя маркова чанта.Изправих се и тръгнах към нея,но тя все пак изгуби равновесие и изпусна чантите.Затичах се и се наведох да и помогна.
-Извинете..добре ли сте? - попитах

Днес бях в кофти настроение, а когато не ми беше на кеф пазарувах. Явно най - накрая щях да пообиколя и магазините в Манхатън. Влизах в почти всеки магазин който видя. Бях си напазарувала доста неща. Тръгнах към поредният магазин докато. " О не...Не...Не" казах си на ум. Изгубих равновесие и изпуснах пликовете с марковите дрехи, а също така и аз паднах. Един мъж се затича към мен, в първият миг го помислих за някой крадец, който искаше да се възползва от възможноста да ме ограби, но....
- Извинете...Добре ли сте?! - погледнах нагоре и по - точно погледнах го в очите.
- Д..Да - успях да кажа най - накрая. Той ми подаде ръка, за да стана и аз я поех. - Благодаря! - казах. - По между другото аз съм Стеф! - казах и забравих за всичко останало.

Brooklyn Posts : 36 Join date : 09.10.2010

-Даниел.. но можеш да ме наричаш просто Дан! - казах и и помогнах да стане,а след това се заех да събирам пликовете от пода.Явно доста от тях се бяха изцапали.
-Лош ден? - попитах,чак сега осъзнах,че току що се бяхме запознали и не ми влизаше в работата,но в нея имаше нещо по-различно.
-Извинявай,не ми влиза в работата! - допълних

- Спокойно, нямам против да разказвам за живота си! - засмях се. - Да! - допълних. - Доста лош ден..или по - скоро лошо настроение! - казах. - Но вече е много по - добро! - казах и се изчервих. Разбрах, че изръсих поредната глупост. Дан събра торбите вместо мен и аз му благодарих. Нещо в него беше различно. Не беше като останалите момчета. Беше някак по мил и по...не знам, но тази негова страна ми хареса, той беше истински джентълмен. - Искаш ли да пием някъде кафе? - попитах го и се усмихнах.

Brooklyn Posts : 36 Join date : 09.10.2010

-Разбира се,но имам едно условие! - казах и леко повдигнах едната си вежда.
-Което е? -попита тя и ако до сега не ме беше помислила за сериен убиец,то сега вече си го мислеше.
-Аз ще черпя! - казах и взех по-голямата част от покупките и.Не искахме да се повтори случката от преди малка.

ПП:Пиши направо в някое кафе

» Магазините за обувки