Mark Stone
Upper East Siders
Posts : 10
Join date : 10.08.2011
 |  Заглавие: Маркъс Грегъри Стоун Чет Авг 11, 2011 4:37 pm | |
| *Без да искам се получи твърде много, не осъзнах колко съм написал докато не го видях, така че ви удебелих по-важните моменти от героя в характера и външния вид и ако не ви се чете цялото може да прочетете само тях.
BTW оказа се, че още два героя от този IP адрес, моля да ги изтриете понеже са на сестра ми, а тя няма да влиза.
 /Ian Somerhalder/
Маркъс Грегъри Стоун. Твърде официално име, което през годините не малко хора са забравяли. По време на младините си Маркъс е просто чаровника Марк Стоун, но сега все повече хора го наричат с цялото му име.
Той е двадесет и шест годишен британец израснал в Лондон сред цветя и рози, сребърни лъжици, лукс и куп гувернантки. Понастоящем работи като учител по психология в Констанс Билард и живее в малък апартамент разположен на последния етаж във висока сграда някъде из Ъпър Ийст Сайд.Още в първата секунда, в която имате честта скучното ви ежедневие да ви сблъска с този човек, вие виждате нищо повече от едно неподправено очарование във външния му вид. Висок, добре сложен мъж, който сякаш от далече крещи "Аз съм известен" и макар да не е такъв, някак си има странен блясък, който го слага в зоната на видните личности от "по-доброто общество". Грациозен като мъжка пантера, дебнещ плячката си като лъв, Марк ви прави страхотно първо впечатление само заради външния си вид. И макар да не трябва да се оценяват хората по този начин, при него просто няма как да не се отбележи, че със самото му влизане всичко става различно и дори да звучи самодоволно - той просто кара всички погледи да се обърнат към него.
Носи невероятно обаяние със своята тъмно кестенява, почти черна, коса, която винаги е разрошена във всички краища. При някои това би бил знак за немарливост и никакъв усет към стил, но при Марк просто изглежда очарователно, като някой герой от филм, който се появява с гръм и трясък, косата му се вее от вятъра и жените пищят подир него. Естествено на тъмнокосия не му се е случвало някой да пищи когато го види, но не може да не се признае, че тайно се надява някога да има подобна реакция от женската част. Продължаваме с така важния външен вид, а говорейки за него няма начин да не споменем аристократичните черти скрити в грубото британско лице на красавеца - нос широк в основата, който идеално пасва на тънката извита горна устна и по-плътната долна, издълженото лице с остра брадичка, широките вежди и разбира се високото чело - все неща, които се сливат перфектно със светлата кожа, карайки Марк да показва един древен и отдавна забравен аристократичен вид. Най-важното нещо, което трябва да споменем при него, това са очите - големи и издължени, в цвят "хамелеон", както обича да казва той, тъй като на моменти са сини, друг път зелени, а според светлината могат да потъмнеят и до лешникови. Никаква тайна не е, че погледа е най-въздействащото нещо в чаровника - ясен и проницателен, каращ те хипнотизиращо да го гледаш и слушаш ясния му басов глас.
Така, стигаме и до неговото телосложение - Марк е висок приблизително 1, 80, има добре сложено и стегнато тяло, винаги е бил атлет, така че и до днес не се отказва от сутрешния джогинг, тренировките във фитнеса или тези в парка. Никога не е бил суетен относно тялото си, винаги е тренирал за собствено удоволствие и удовлетворение, а не за мускулна маса, която така или иначе си има в нормални количества.
"Каквото виждаш, това получаваш" важи за Маркъс, той е неподправен, очарователен и обаятелен мъж, който не се старае да прикрива чара си. Същинския тъмнокос принц Чарминг, в него няма нищо прекалено бляскаво и нито капчица фарс, просто Марк.
Да опиша характера на Марк, вероятно е най-трудната задача, която някой някога ми е възлагал. Трудно е да обясниш как единственият наследник на знатна лондонска фамилия решава да напусне охолието на дома си и да стане прост гимназиален учител. Трудно е да кажеш през какви промени на характера е преминал само и само да се превърне в човек на възхищение сега, вече двадесет и шест годишен, когато малко хора могат да се похвалят, че са разкрили всички кътчета от себе си. Без повече увъртане пристъпвам към пъзела Марк, в който всички части са вече на мястото си и има само едно липсващо парченце.
За да опознаеш Марк трябва да се върнеш още назад в самото му детство, в момента, в който той започва да израства не само психически, но и физически правейки от себе си истински мъж, а не просто посредствено момче. Маркъс не е нормално дете, той живее в охолието на голямо имение обграден от куп бавачки, които ми вървят след задника - това го прави момче неспособно да свърши нищо сам, само защото никой не му позволява дори да опита. Родителите трябва да поощряват детето си, да го притискат да опитва за да се научи, но не и тези на Марк, те предпочитат детето им да не върши нищо, а и защо да го прави когато има кой да го направи вместо него?! Така до 13 годишен Марк е едно хилаво хлапе, без глас, което не може да отстои себе си и да отвори дори буркан с лютеница, колкото и глупаво да звучи. Той няма право на избор, не може да каже нищо на никому, от страх че ще му се подиграят, а той няма как да се защити. Израства като дете, което има всичко, а в същото време няма нищо - слаба психика, без право на глас, страх от всичко, което го заобикаля, без хъс за борба, без сила, без лично мнение...абсолютна развалина в детски образ. Липсата на характер от страна на Марк продължава до 15 годишна възраст когато е и първия му бой в училище. Разбира се, бой силно казано, тъй като той просто бива пребит от съученици без силата да се отбрани. Тогава психиката му изведнъж заздравява и гласът му се чува за пръв път и то отправен към родителите му, които са готови да се обадят на директора и родителите на момчетата, които са го пребили. Марк не го иска, той иска да се защити сам.
Както вече споменах, това е момента на неговото порастване физически и психически. От момче без глас Марк рязко се превръща в момче, което знае как да се защити борейки се със зъби и нокти за правата си, отстоявайки себе си с всички оръжия и водещата мисъл в живота му става "Целта оправдава средствата".
По време на тинейджърските си години Марк продължава да израства и да работи върху себе си по един и друг начин. Превръща се в борбена личност с хъс да постигне повече от всички, които някога са се подиграли на личността му. Става мъж, който притежава искрена честност, самочувствие, но освен това е инатлив до мозъка на костите. Марк не се отказва пред нищо в постигане на личните си цели, твърдо седи зад тях и е готов да ги осъществи не зависимо какво му коства това. Амбициозен човек с много мечти, които смята да направи реалност без чужда помощ, без родителска намеса - просто той, карайки себе си да се чувства горд от постигнатото.
След промяната Марк наистина се променя коренно, с което променя и отношението на останалите към него. В гимназията той става момчето, от което всички се страхуват, защото е мистериозен и тайнствен, не говори с никого, държи се антисоциално с всички и предпочита да върши всичко сам. Да, това обаче никак не му влияе добре и Марк ясно го осъзнава. Тогава настъпва и третата промяна в него, която става и последна, той най-накрая открива себе си на възраст, на която никой не може да бъде сигурен че се познава, Марк обаче е обеден и обича новата си същност.
Понастоящем Маркъс е ведър, духовит и усмихнат човек. Личност, която предпочита да действа сама, защото така ще постигне лично удовлетворение, че се е справила без чужда помощ. Човек на действията, с неспирен дух за знания и приключения, за новости и открития. Стоун е инатлив до безбожие, навие ли си нещо на пръста е доста трудно да го разубедиш от него, когато каже нещо ще е то, рядко си променя мнението бързо, тъй като е много решителен. Обича да спори и го прави много добре, често в целта си да излезе с вдигната брадичка от спора е готов да оспори строго установени физични закони. Състрадателен и съпричастен - готов винаги да помогне на "своите" хора. Верен приятел, но и много отмъстителен става ли дума за предателство. Може да бъде откровено гаден, но е такъв рядко. Избухва често, но му минава бързо. Маркъс Стоун е много неща, той е безкраен пъзел, многостранна личност, интересен човек...единственото, което липсва в пъзела му е частичката "любов".
Маркъс Грегъри Стоун е роден през лятото на 1985 година в семейството на Грегъри и Меридит Стоун, в гр. Лондон, което го прави истински очарователен британец със силен акцент. Това на дали има значение, така че продължавам. Още с раждането му вече е пределно ясно, че той е единственият наследник на рода Стоун, тъй като Меридит получава усложнения и в последствие не може да има повече деца. Така Маркъс автоматично се превръща в детето, в което те влагат всичките си надежди, че ще продължи фамилията занимавайки се с бизнеса на баща му.
Грегъри Стоун е суров мъж, взискателен и възпитан по един отдавна забравен метод. Още от дете Грегъри е тесногръд и затворен, пред себе си вижда само цели и нищо повече, сякаш в живота си не е изпитвал любов или радост. Според него обаче така се става мъж и така се издигаш в обществото. Мъжът завършва право и година след това вече работи в адвокатската кантора на своя баща, която малко след това вече е негова. Кантората е сред най-известните в целия свят и има клонове във Франция, Италия, Китай и Русия. За Грегъри раждането на момче е истинска благословия, тъй като вече има бъдещ наследник на цялата му кантора, без значение какви са мечтите на самия Маркъс.
Меридит от своя страна е мила жена, да взискателна и изискваща много от сина си, но определено мила и любяща майка излязла на сцената на модата още 18 годишна. Тя притежава верига магазини за дрехи както и няколко собствени бутика където се шият и продават нейни модели. С годините Меридит е единствената, която подкрепя сина си, тъй като тя идва от бедно семейство и добре знае какво е желанието да постигнеш нещо в живота си и да изживееш собствените си мечти, а не нечий друго. Меридит обаче няма гласа в семейството.
Още от малък Маркъс е засипван с грижи на куп гувернантки, които се грижат нищо да не му липсва. Заможността на родителите му и тяхната известност автоматично включва дето в членския лист на висшето общество, макар той самия да не се чувства на мястото си издигнат на пиедестал. Скоро всички грижи, които биват полагани за момчето се превръщат в тежест за него, а не в нещо хубаво. Неспособността му да се погрижи сам и за най-дребното го кара да се чувства безпомощен и слаб, точно обратното на това, което баща му иска да бъде. Израствайки Марк е затрупан с мечтите на двамата си родители без възможността да се замисли върху своите собствени. Всеки му повтаря какъв трябва да бъде и той не може само да осъзнае, че се е превърнал в глуха марионетка, която родителите му управляват чрез тънки конци. Още от 10 годишен той ходи на уроци по пиано и цигулка, както иска майка му, ходи на бизнес уроци, както иска баща му, а успоредно с това е част от отбора по плуване и футбол в гимназията, макар да не го бива в нито един от двата спорта. Амбициите на родителите му стават тежест за него, но не способен да се обади на глас той просто търпи и чака момента, в който насъбралото се в него ще избухне и направи фурор.
Всичко се променя за него когато група момчета от училище го пребиват и пращат в болница за известно време. Тогава Марк осъзнава, че да държи ръцете на главата си и просто да кима не е начина да бъде себе си и единствено показвайки глас може да докаже на всички, че не е малко дете, че не е слаб и страхлив. Момчето избухва срещу родителите си казвайки им всичко, говорейки сякаш вече не е дете и само в рамките на няколко минути успява да порасне психически и най-накрая да покаже, че вече не е просто дете. Пред очите на майка си, той рязко се превръща в мъж, а тя самата се изпълва с гордост, за разлика от баща му, който все повече натрапва своите амбиции и мечти на сина си.
Година по-късно, когато Марк е 16 годишен майка му внезапно се разболява. Прекарва няколко месеца по болници докато докторите констатират злокачествен рак в мозъка, който се е разпространил в почти цялата дясна половина. Меридит е прикована за легло, а Марк буквално разбит денонощно седи около нея опитвайки се да спечели всеки последен момент, от малкото време живот, което й остава. Близо година по-късно Меридит умира в съня си оставяйки предсмъртно писмо адресирано до Марк. Тогава той ясно успява да види мечтите си в тези няколко криволичещи реда, които майка му му оставя. Там той вижда желанието й да се бори сам срещу света, да постигне собствените си мечти и да живее пълноценно изживявайки всяка минута, която му остава на земята. Марк това и прави.
Понастоящем Маркъс не общува с баща си, тъй като след като завършва гимназия момчето влиза в частен колеж за да учи психология, а не право както иска баща му. Следствие на незачитане на бащиното мнение Марк остава без пари за колежа принуден да работи за да плаща образованието си, което завършва с отличие 3 години по-късно. След като взима висшето си образование Марк заминава да търси друга част от себе си изпълнявайки желанието си да обиколи света в продължение на една година. И го прави, а след тази една година се установява в Ню Йорк, където започва работа като учител по психология в Констанс Билард.
- Маркъс е пушач, понякога цигарите са единственото нещо, което може да го успокои.
- Обича криминални романи.
- Не си пада особено по твърдия алкохол.
- Харесва семплите и обикновени неща, пада си по черно-белите класически филми.
- Има голям черен котарак на име Честър - Цък | |
|
