Маргарет-Лус Болдуин Холд

Име:Маргарет-Лус Болдуин Холд
История:
12 април 1994 година Лондн, Англия

Младата жена усети болката и разбра,че денят е настъпил.Макар докторите да казваха,че има още цели два месеца докато щъркелът ги навести.
-Джордж-повика тъмнокосият и той се обърна плавно
Притеснението бе единствената емоция, която се изписа на бледото му чело.Вятърът изпъна стените на шатрата и остави хладната си целувка върху младата двойка.Джордж пристъпи няколко крачки напред и хвана ръката на жена си.Трябваше да повика лека.Ала бе твърде късно,а и това да работищ в зирка си имаше своите отражения.Местеха се постоянно.От град на град изнасяйки представление ,след представление.Случваше се отвреме на време да дойде някой издокаран служител от общината и да им каже да се изнесат.И те го правеха.Свеждаха безпомощно глави и започваха да прибират шатрите.
Джордж и Елизабет се бяха запознали така.В цирка.Родителите им работеха там и се предполагаше ,че и те ще наследят занаята.Тя бе акробатка на въже , а той дресираше лъвове.Прекараха детството си заедно и един ден се влюбиха.Надянаха халките и само месец по-късно Елизабет донесе новината на Джордж.Малък насредник на рода Болдуин.
Ала тъмнокосият се опасяваше,че не може да осигури на жена си подходящи условия, за да отгледа детето им.Този номадски живот си имаше отражения.
Часовете минаваха, а Елизабет ставаше все по-слаба.Накрая нощта бе разцепена от бебешкия плач.Джордж пое детето в ръце и целият бе завладян от едно неподправено чувство на радост.

23 април 2002 година Берлин, Германия
Малката Маргарет обичаше да се разхожда измежду редовете на трибуните.Успяваше да задигне някой и друг пакет с пуканки или някой захарно петле.Макар баща и да твърдеше,че това си еедин вид кражба..Не,че Лус обръщаше особено внимание на думите на стареца си.
-Хайде Маги, твой ред е.
Момичето дръпна кадифеата завеса, служеща за преграда между арената и гримьорните.На масата под прозореза стоеше тя.Цигулката му.или нейният номер.Пое я нежно в ръце и излезе на арената.Музиката се разля из цялата шатра, а публиката остана онемяла.Целият този талант бе загадка.Маргарет не бе вземала нито уроци, нито пък някой в семейството свиреше.Един ден просто бе взела цигулката и пръстите и сякаш сами нацелиха правилните струни.Оттогава това се превърна в нейния номер.Да ходи по въже, да жонглира с тигани...определено не и се отдаваше.

12 април 2007 Париж , Франция
Днес момичето навършваше тринадесет години.И циркът отново бе на път.Тазвечершното представление щеше да е в Париж.Красив град, но не и за емигрантите.Момичето подаде глава през завесите и звуците на възторжена радост достигнаха до ушите и.Поредното предтавление.Смръщи чело.Първоначално обичаше цирка.Бе израснала с други като нея, но винаги бе особнячката , на която трябва да зададеш въпроса поне три пъти , за да ти отговори.Ала бе трудно да се фокусира Годините минаваха и шарените щатри и миризмата на захаросани ябълки започнаха да я отвращавят.Искаше да се почувства нормална.Искаше да разбере какво е поне веднъж да остане без да се чуди кога ще дойдат даначните да ги изгонят.
-Хайде Лус-гласът на Джордж отново я извади от мислите и
Маргарет взе цигулката сякаш бе нещо чупливо.После се отправи към арената и музиката отново изпълни цялата шатра.Единствено одобрителни възклицания се чуваха тук -там измежду публиката.
И после всичко свърши.Песента прекъсна и алудисментите изместиха мелодията.Маги сведе глава и се поклони машинално. После се върна зад кадифената завеса, ала там вече ячакаше някой.Костюмиран мъж на средна възраст с тъмни и топли очи и леко прошарена коса, който и подаде ръка.
-Здравей Маги, името ми е Джером.
Минаха няколко часа и след един доста странен разговор последва въпросът.
-Искаш ли да оставиш цирка и да получиш образование в Ню Йорк?Има хляб в теб..само кажи да и ние ще поемем разходите ти.
-Ами родителите ми...-момичето чувстваше устата си пресъхнала
-Ще можеш да ги виждаш когато си поискаш.Помисли си...
Още същата вечер Маргарет сабра багажа си.Набута всичките си вещи в един стар зелен куфар и сезае да пише писмо на родителите си.обясни им , че този жевот не е за нея.Каза им , че сега е щастлива.После се сбогува с арената и стените на шатрата, които толкова пъти бяха били негов слушател.
-Честит рожден ден, Маги-каза си тяпреди да се качи в колата на непознатия и да потегли към новия си живот.

Характер:
На Маргарет и се искаше да не прилича толкова много на Джордж.Ала и двамата притежаваха едно и също вътрешно глъсче, коео ги водеше към опасните авантюри и им нашепваше, че забраненият плод е най-сладък.
Ала Елизабет бе успяла да притъпи до минимум тази черта в характера на дъщеря си.
Тя се превърна в порядъчен човек.Вярваше, че всичко е поправимо.Радаваше се и на малките неща и обичаше изненадите , които и поднасяше живота.Научи се да живее за мига , защото човек никога не знае колко време му остава.Повечето деца я сочеха с пръст и я отбягваха, защото бе странна.Това я направи затворен.След години обаче се научи, че хорското мнение не е важно.Значение има как се чувстваш ти отвътре.А тя знаеше, че е щастлива.
Лесно можеше да се нарече чувствителена.Много хора не разбираха сложния и характер, ала те не си и даваха особен зар ..Все пак момиче изразяващо мислите си мърху лист и чувствата си чрез музика , изглеждаше странно в очите на другите.
Емоциите си не обичаше да показва.Държеше ги за себе си.По простата причина, че не искаше да товари хората с излишни неща..По лесно бе човек да влезе в някоя египетска гробница, отколкото да разбере какво се крие в главата и.
Усмивката на лицето и грееше широко.По някакъв необясним начин успяваше да повлияе на чувствата на хората и да ги накара да мислят като нея само с няколко думи.Ала обичаше да изслушва и чуждото мнение, дда погледне от чуждата гледна точка.
Вярваше, че нищо на този свят не е савършенно и че никой не се ражда научен.Мразеше лицемерията и лъжите , а подлостта на хората будеше у нея само вълна от негативни емоции.
Споровете я забавляваха.Макар понкога да осъзнаваше ,че мнението и не бе правилно, продължаваше.И едно невероятно чувство изпълваше всяка клетка от тялото и.

Външен вид:
Тъмни очи и лешникова коса.Това са двете неща , които се набиват на пръв полед.Типичната черта за рода Болдуин..Висока , но често определяна като кльощава и то напълно заслужено.Когато се усмихваше, от двете страни на бледата и кожа се поевяваха две тръпчинки.Косата и носеше определението "силно разрошена".Не обичаше да я стриже.Оставяше я дълга и несресана.

Местожителство:Upper east side

Допълнително:
-Обича страри рок песни, а Металика е групата, която я успокоява най-много.
-Пристрастена към Никалъс Кейдж.
-Не обича кафе.