Неапол, Италия, месец по-рано

Лорд Нелсън бе казал "Неапол е град на безделници и поети, проститутки и мошеници".Знаете ли, доказателството на това твърдение, можеше да се набави съвсем просто за невярващите люде.Да вземем една напълно произволна улица..Защо не тази тясната, по която нашият герой Бенямин, крачеше с увереността на аристократична дама в скъпа френска рокля и кожа покрита с иновационен крем пръв порода си в западна Европа, имащ доказаната сила да подмладява с едни кажи речи десет години.Всъщност, всеизвестен факт бе, че улиците в Италия са тесни, макар да се приемаше на всеослушване от хората, имаши нещастието да останат притиснати от границите на собствената си държава.Е, Артур имаше удовослвието, или по-точно превилегията да попива с поглед културата на нация много различна от това, което бе свикнал да вижда.Не, че не обичаше родния град и онзи специфичен аромат на канелени кифлички, идващ от кухнята на госпожа Девънпорт.Но признаваше, че миризвата на пресни домати и джинджифил също възбуждаше корема му.Е, Бенямин бе а чревоугодник, мисля че не само аз и той сме на това мнение.
Лъснатите му обувки бяха нещо много различно от това, което бе свикнал да носи.Движенията му бяха равномерни, излъчващи спокойствието на човек, който знае, че краят на света е далеч.Бе навлякал бели ленени панталони, ясен признак за италиянската нация, че нашият герой не е просто поредния гражданин отскокнал за килограм моцарела.Ризата му също бе светла пълен контраст на обстановката, в която се движеше.И ето тук идва доказателството, потвърждение на думите на лорд Нелсън.Ароматът на морето се носеше безплътната си особа наоколо, сякаш присмиващ се на обикновените хора с натрапчивото си безсмъртие.До тухлената стена на една от многото еднакво безлични жълтеникави сгради, прорязани от множество пукнатини, двама мъже се бяха впуснали в жестока схвадка.По-кльощавият, както се и предполагаше по изпитата му фигура, се бе свил край фасадата и тръпнеше в очакване на следващата щета нанесена от голямата метална пръчка в ръката на значително по-едър индивид, с лекота можещ да се сдобие с характеристика много напомняща на рядък екземпляр гигантска маймуна.Мошеник, казвате си вие и с право..предвид очевидното му надмощие и металния лост.И ето, едра жена, чийто приемущества несъмнено са твърде претенциозно изкарани на показ, нададе вой.Очевидно не подбуден от притеснение по кльощльото, който береше душа, а заради ръката на поредния незадоволен мъж, пъхнала се "незабелязано" под полите на роклята и..И знаете ли..остана ни само да с намерим поет и безделник, за да обрисуваме напълно точно думите на Нелсън.Поетът, стоеше само няколко етажа по-нагоре от останалите герои.Надвесил се от порутения балкон, бе вперил поглед, като че виждаше нещо напълно невидимо за обиквонете хора.После с въздишка на уста и озарено лице, записа поредната недооценена сбирщина от думи.
А безделника? Къде ли бе той...
Бенямин продържи да се шляе, ухилен като дете, докопало буркан мармалад преди вечеря, обрисувайки перфектния безделник.Остваше само да си затананика някоя мелодия, напълно лишена от радостта да се запознае с негово величество ритъма.И ето..Улицата свърши..А ние се сдобихме с малките аргументи в полза на лорда.
Скъпата пура в устата му издимя за пореден път.Ароматът се раднесе наоколо, за момент впускайки се в битка за надмощие със соления въздух.Димът, хаотичен и неконтролируем, се изхили злобно, после замря, откъсвайки част от и без това нездравия разум на Линкълн.А той нямаше нищо против, действията на сивия.Продължи в същия дух докато от нещастното туловище на горката пура не остана нещо с размери, напомнящи на клечка за зъби.
Най-после достигнал заветната си дестинация, той я затърси с поглед.Натали.Или момичето, с което прекарваше последните дни..но така и не достгна до дълбочината, която му бе нужна..Ала днес бе по-решен от всякога.
Всякакви опити за размяна на думи бяха безцеремонно подминати, когато ръката му се уви около нейната и я затегли към кухнята на близкото кафенето.Не виждаше изражението, не го и интересуваше особено.
-Не можете..-заговори стреснато един от готвачити.
-Я пак си помисли-Линк извади навито на руло банкноти и го пусна в една от празните порцелланови чаши.Готвачът остана безмълвен като част от порцелановия комплект..После се изниза със самодоволно изражение..Сякаш току-що бе получил сума достатъчна му да си купи замък.
Премахнал първата пречка по пътя си, Бинямин покачи Натали на дългия плот и впи жадните си устни в нейните.
-Бъди тиха, не искаме да изплашим клиентите нали?-Ръката му се плъзна под плата на тънката и блузаОстави отпечатък по топлата и кожа и се придвижи нагоре, търсейки ръба нат ова дразнилище сутиена и.Плъзна се по извивките и тих гърлен стон се откъсна от устните му.Панталоните му бяха остеснели рязко, но бе сигурен, че тя ще се погрижи за тях.

Тишината обгръщаше малките Неаполски улички като гъста мъгла, която заплашваше да не се вдигне скоро. По принцип не толкова малкия град гъмжеше от хора и странни звуци, но като че ли точно днес целия град знаеше какво бе намислила малката Натали и бе решил да се потули. Чуваше се единствено потропването на безбожно високите и бели обувки с отворени пръсти. Светло синята и пола, която стигаше до колената и леко се полюшкваше, носена от лекия морски бриз. Отначало на нея самата не и се струваше добра идея да ходи сама на почивка в чужда страна при това съвсем сама, но съвсем скоро бе убедена че се нуждае от така наречения отдих пък и липсата на компания нямаше да е такъв проблем, макар че Нат още не го знаеше. И така нашата героиня много бързо се оказа обградена от красиви италианци, които макар и невероятно секси мязаха на загорели пубери. Не. Нашата героиня си намери много по-интересно забавление, което притежаваше ексцентричното име Бенямин. И точно в момента и двамата с Натали изглеждаха повече от решени да постигнат целта си. Нат усети как една силна, но някакси нежна ръка се уви около нейната и я задърпа нанякъде. Не успя да види лицето му но беше повече от сигурна какво излъчваше то и че беше точно това което тя самата копнееше. Най накрая Нат осъзна че той я води към близкото кафене и по-точно към кухнята. Подминаха сервитьора и на нашата героиня и трябваха много усилия да не се разсмее при погледа, който придоби сервитьора когато чернокосият и спътник остави завидно дебело руло банкноти в една от чашите които стояха на подноса в ръката му. Очевидно не само Нат беше нетърпелива, защото тя усети как бе повдигната от пода върху някакъв плот. Устните и веднага намериха неговите и езиците им започнаха борба за надмощие.
-Бъди тиха, не искаме да изплашим клиентите нали?-не изчака отговор, а направо плъзна ръцете си под блузата й и бавно заопипва леко влажната й кожа. Нат издаде лек стон на удоволствие и заопипа гърдите му с идеята да премахне дразнещото парче плат от раменете му. Устните й се спуснаха по врата му, а ръцете й вече опипваха долната част от тялото му.
-Не се притеснявам за клиентите, но може би ти трябва да внимаваш.-прошепна тя в ухото му и отново покри устните му с нейните.

Харесваше му светло синята пола.Правеше краката и още по-секси, ако това изобщо можеше да бъде възможно..Ала царството на горкото парче плат скоро щеше да свърши.Ръката му се плъзна по бедрата и, в откирта атака спрямо дрехите.Миг по-късно излхули блъзата и и я накара да изпита на собствен гръб онова действие наречено "летене".Горката завърши трагично-нещастния си полет върху един чувал с картофи.Е, явно на Натали щеше да и се наложи да прекара малко повече време в издирване на разпръснатите си от ръката на Бенямин дрехи.Но пък той бе сигурен, че тя няма да съжалява особено.
-Винаги съм внимателен....Освен в случаите, в които не съм-изкривена усмивка озари лицето му, зловеща, нашепваща на момичето неща, от които и дяволът би се уплашил.
Ръцете му разкъсаха синята пола, която му бе направила толкова голямо впечатление.Пръстите му намериха закопчалката на сутиена и и я пребориха за част от секундата, с бързина, за която всеки спринтьор би убил.Устните му се плъзнаха върху нейните.Докоснаха ги жадно, а езикът му нахълта като обирджия в почивния ден на някоя банка.Завъртя се около нейния, а тазът му се приплъзна напред.Панталоните му пречеха да я усети по всеки възможен начин, ала бе сигурен, че съвсем скоро и те не ще бъдат пожалени и ще усетят теглото на съдтаба.Устните му заслизаха надолу по вече голата и кожа.Оставаше само да свали дантелените и бикини, но имаше време завсичко..Хах, кога изобщо кажете ми Бенямин Линкълн вършеше нещо бавно, обмисляйки всички възможни последици, които можеха да се домъкнат в цляостната картинка?Абсолютно никога.Дори повреме на поредния тест в тази умразна сграда, носеща звучното име "училище", той не мислеше много-много.Просто зачеркваше първото попаднало под незаинтересования му поглед.
-Ще ги прежалиш нали, малка Натали?-не дочака отговор.Дясната му рака я надигна леко от плота, а лявата сложи край на мизерния животез на нещастното бельо.
И ето че тя бе напълно и неуспоримо гола, а той...не можеше да се похвали със същото.Пръстите му се свиха около едната от гърдите и, а тихото гърлено ръмжене излязло от устните му се смеси с участнето им дишане.
Устните му се впиха за пореден път в нейните, а същата онази безсрамна ръка се спусна надолу в разузнавателнамисия, стигайки до разтворените и бедра.Пръсти му докоснаха меката кожа, ала замръзнаха.
И ето, че Бенямин се ухили отново..Сякаш бе зъл гений, поробил човешката нация.


Пп:Жена ми, стана по-перверзно отколкото планирах :дд Но...здраве да е :д

Дотук с предпазливостта. Още докато обикаляха тесните неаполски улички на Натали и бе съвсем ясно какво престоеше и го желаеше със всяка фибра на тялото си. Но не съвсем невинната ни седемнадесет годишна героиня не бе осъзнала навреме колко бързо се бе вкарала в белята с Бенямин и сега бе застрашена от недотам приятната участ да си тръгне гола поради факта, че любимата й дизайнерска пола сега ставаше единствено за бърсане на под, а бялата й прозрачна блуза отдавна бе захвърлена върху един самотен чувал с картофи, а пък да не споменаваме че и това парче плат нямаше да успее да я покрие кой знае колко. Но станалото станало и ето че сега тя се гърчеше от удоволствие, така както майка я е родила в прегръдките на тъмнокосия Бен, който за разлика от нея беше навлечен прекалено много ала Натали вече се бе заела с решаването на проблема. Докато Бен бе впил жадно устните си в нейните тя вкара ръцете си в действие и с бързо движение си отмъсти за така обичната пола. С едно бързо движение на ръката й копчетата на ризата му се разхвърчаха около двамата. Откъсна устните си от неговите и с гърлен звук започна да оставя влажни следи по кожата на врата му. Усещаше нетърпението му и реши да си поиграе малко с него така както тя си знае. Вместо да побърза да свали панталона, който и беше като трън в очите ат скочи от плота, на който така удобно се бе настанила и избута Бен към близката стена, на която почиваха в мир върху чувала с картофи нейната блуза и неговата риза и плъзна устните си към онази част от ямката на врата му, която знаеше, че го караше за настръхва. Притисна тялото си към неговото колкото се може по-близо и отново впи устни в неговите с езици, борещи се да се завържат на моряшки възел. Ала уви хормоните на Натали я предадоха и от устните й се откъсна тих стон на удоволствие. Рещи да действа направо и ръцете й се плъзнаха бавно по гърдите му и спряха на сантиметри от катарамата на колана му.
- Да не би да си мислиш, че само ти получаваш това, което искаш?-с тези думи панталоните му паднаха и единственото препятствие пред нея останаха черните му боксерки, но дори през тях тя усети колко далече бе стигнала. Устните й се изкривиха в усмивка срещу неговите. Да. Определено бяха минали отвъд предпазливостта.

ПП: Получи се ужасно жена ми ;д