Магазините за обувки

Любовниците на всяка жена - обувките Like a Star @ heaven

С Ис още бяхме хванали сервитьорката под ръка и я влачехме към един от най- луксозните магазини за обувки.
- Хайдее! - почти пропях довлно.
- Ама къде отиваме? - питаше неразбираемо.
Най- после пристригнахме. Отворихме с гръм и трясък вратата, а продавачките ни поздравиха по фамилия. Толкова често идвахме тук, да не кажа всеки ден.
- Ама..аз.. нямам.. не мога. - започна тя.
- Как ти беше името? - попитах
- Дара. - отговори.
- Е, Дара няма от какво да се притесняваш. Сега си с нас и ще си купиш всичко, което си пожелаеш. Този магазин е на майка ми. - засмях се и веднага отидох при обувките с висок ток.
- Не, не мога. - започна отново, но аз набутах в ръцете й един чист обувки с огромен ток и я накарах да ги пробва.
- Трябва да се издокараме за довечера! - казах с лъчезарна усмивка.
- Какво има довечера? - попита тя объркано.
- Ама как какво? Довечера ще излезем по клубовете! - каза Исобел ентусиазирано.

Трябваше да научим това момиче на толкова много. Най-гениалната хрумка на Джес някога.
Веднага се запътих към любимия рафт с обувки и повлякох Дара с мен.
-Вземи тези..тези..тези..оо! и тези!
Дара се ококори срещу мен държаща обувките и мълчаливо се запъти към един диван.
-Деес! Ела за мнение! - викнах я, за да се откъсне от един от рафтовете.
Обух тези обувки Взех също тези и тези
-Еее?

- Аа супер са! Особенно вторите. - казах - А сега съм азз. - ентусиазирано се втурнах към рафтовете.
Взех тези обувки, тези и още поне седем чифта..
- Стават ли? - попитах.
- Да! - заяви с възхищения Дара.
- Страхотно ти седят.
- Ааа! - почти се разкрещях.
- Какво има? опули се сервитьорката.
- За малко да забравя. - втурнах се към един рафт и след малко се върнах с тези страхотни ботуши и с още едни, но по- раличен модел и черни.
- Ааа, супер се! - възкликна Ис.
- Сега са на мода. - казах и двете момичета се втурнаха да си избират.

-Е? Какво си избрахме?
Момичетата ми показаха избраните обувки и аз утвърдително кимнах.
-хм..ама сигурни ли сте, че мога да ги взема? - попита Дара.
-Да! - отговори й Джес.
Занесохме обувките на касата и платих с една от кредитните си карти.
-Чакайте малко! - седнах на едно от диванчетата и събух обувките си, като на тяхно място сложих елегантните черни обувки с ток и тънка каишка през глезена.
-Перфектно! - изкоментирах и се изправих.

Upper East Siders Posts : 178 Join date : 26.09.2010

След разправията с Серина определено имах нужда от шопинг терапия.Тръгнах по магазините и обикалях цял ден.Днес времето не беше хубаво и след обяд след като излязох от поредния магазин с наръч торби с покупки валеше като из ведро.Прецапах по мокрия тротоар и влязох в следващия магазин.Помещението беше голямо и лъскаво точно по мой стил.Магазинът беше за обувки и вътре имаше много хора.Огледах се и забелязах в ъгъла до касата Исобел с други приятелки.Тръгнах към тях оглеждайки стоката на магазина и набелязвайки си хубавите модели.
-Здрасти Ис!

-Блеър? Здрасти! - сърдечно я поздравих и я прегърнах.
-Хм..как си? Прочетох какво е станало в Клюкарката. - направо я попита Джес, а Дара седеше и ни гледаше очудено.

Влязох в магазина, като леко се прокашлях и поставих едната си ръка на кръста. Погледите се обърнаха към мен и Мона.
-Жааанн - изписках весело. Управителят дойде и си пратихме въздушни целувки. Продавачките ме поздравиха с мрачен тон.. не бяха останали с много добро впечатление. Една се приближи, готова да ми каже нещо, но аз само я разкарах с лек жест на ръката, а управиелят, който беше ъммм... "обърнал леко резбата" я изгледа злобно.
-Е, нека накараме тоа французойче да се чувства като вкъщи - казах на Жан и той се усмихна.
-Между другото той също е от Франция - казах на Мон и огледах магазина. Погледите все още вяха впити в мен.
-Какво зяпате? - казах високомерно и моментално зяпачите сведоха глави.

Upper East Siders Posts : 36 Join date : 26.10.2010

Мон се усмихна.Погледна Жан и усмивката и стана още по-широка.Размениха си няколко приказки на родния си език.Смяха се, кискаха се и най-накрая момичето попита за..
-Кецове или маратонки имате ли?-Всички я изгледаха учудено, а тя избухна в смях.
-Шегувам се.Обичам кецове и маратонки, но не само тях.Хмм..-Започна да ходи и да се оглежда.Минавайки пред огледалото, пооправи косата си и пак продължи да обикаля магазинчето.Изпуфка.Спря се пред едни черни обувки с ток.Вдигна ги, огледа ги, и ги остави.Погледна Серена и отново се върна към обувките.Избра си едни и ги пробва.
-Как ми стоят??-Каза несигурно гледайки се в огледалото.0

Разхождах се из магазина, докато Мон и Жан си говореха нещо на френски. Не исках да ги подслешвам и затова заобикалях измежду хората и рафтовете с обувки. После отново отидох до Мон.
-Чудесни са! - казах и се усмихнах.
Между дуругото, по случай запознаването ни, аз черпя! - казах с тон "не приемам НЕ за отговор". Взех няколко чифта хубави обувки и ге пробвах. После грабнах един чифт ботуши, велурени боти и още едни боти.
-Ами ти какво ще кажеш за тези?
Когато вече не можех да взема повече обувки в ръцете си ги оставих на касата при Жан и весело му се усмихнах. От различните страни на магазина се чуваше шушукане "Коя е тази със Серина"... "Ето я бъдещата Джени".. "Серина се държи добе с някой.. ухаа" като от време на време се чуваше и тих смях.
-Я млъквайте! - ядосах се и на момента усмивките слязоха от лицата им, а някои от момичетата дори излязоха.

Upper East Siders Posts : 36 Join date : 26.10.2010

Мон беше възмутена.
-Ама че лицемерни хора.Ако бях на твое място не само щях да им викам-Засмях се.Не разбираше за какво ставаше въпрос.Хората в този град наистина не бяха много гостоприемни.
-Е сега къде ще ходим?-Засмя се.
-Искам да си купя някой неща..не мога да изляза по магазините и да остана само с чифт обувки.-Засмя се.Но изведнъж спря.Излизаше много разглезена, а не беше.Усмихна се криво

Погледнах в ръцете й. Наистина имаше само един чифт обувки. Дръпнах я за ръката между редовете с всякакви обувки.
-Ето ти тези, тези, тези... и тези - казах и я затрупах с още пет чифта обувки, докато накрая единия не падна и се засмях. Вдигнах го от земята и отидохме към касата.
-Много ясно, че няма да останем само с обувките - засмях се.
Оставихем всички обувки, които се бяхме харесали... общо 12 чифта. Както вече казах, бяха подаък от мен. Извадих кредитната карта без лимит и платих около 19,5 хиляди. Майка ми щеше да е доволна, откога не бях пазарувала така обувки. Толкова обичах картите без лимит. С Жан отново си разменихме въздушни целувки и с Мон тръгнахме да излизаме от магазина.
-Au revoir mon cherie - казах на Жан и тримата с Мон се засмяхме. Помахах и тръгнахме към магазините за дрехи.