Къщата на семейство Скот

Влязох все още нацупена и на три крачки разстояние от него. Със съгласието ми той ме отведе на огромната тераса и седнахме на меките и удобни столове.
Вече беше доста късно и единственото, което излъчваше стабилна светлина бяха лампите около нас. Обстановката беше много уютна и приятана, но един въпрос изникна в съзнанието ми.
"Защо изобщо съм тук, след всичко което Лукас ми причини?"
Със сигурност това щеше или поне трябваше да е главната тема на разговорът ни.
- Защо го направи? - опитах се да измънкам равно и тихо под насът се настанявайки се на меките столове, но и на двамата ни беше пределно ясно, че другият го е грижа и не се отнася с пренабрежение към ситуацията..
В началото той само поклати глава, а след това въздъхна..
- Вече ти казах... Толкова съжелявам, не реагирах както се държа попринцип искам да знаеш, че не съм такъв и че никога докато съм с теб няма да бъда! - каза толкова убедително, че всичко в мен ме караше, искаше и се молеше да повярвам, но всичко беше прекалено сложно и трудно, че да мине само с едно извинение..
- не мога да повярвам, че не изпозлвахме предпазни средства.. - прошепнах тихо, все още усмисляйки думите ми..
Определено тогава не мислех за презерватив или нещо такова, но определено трябваше да се съобразим..
- Не можеш да се виниш.. - каза той и очите му пресрещнаха моите.
- Как така да не се виня, ако вината не е наша то на кой е? - попитах сериозно..

-Знам всичко това,Джес.И двамата сме виновни,но не сме нито първите,нито последните на който се сучва това.Млади сме и до известна степен безотговорни...станалото ,станало - няма какво да направим по върпоса освен да продължим напред.
Не можах да повярвам,че това излезе от моято уста - аз,който всяка вечер се прибирах мъртво пиян или просто пропусках частта с прибирането...
И все пак,преди да се впуснем в тази цялата лудост,все пак бях безусловно с нея и не бих я оставил,но исках да съм напълно сигурен.
-Имаш ли нещо против да повториш теста?Просто за всеки случай,за да сме сигурни?

Сега и не ми вярва! Това е просто капакът...
- Не ми ли вярваш..? - казах тихо. - Да не би да мислиш, че те лъжа?! Да не би да мислиш, че ще мина през всичко това и то без основателна причина? - вече му крещях с цяло гърло..
- Къде са вашите? - отклоних се от темата за миг.. Оставаше и да ни слушат.
Аз лично не бях казала на нашите нищо, така че се предполага че и той не е..
- Днес са извън града.. - каза той разбирайки притеснението ми от факта, че някой може да ни чуе и да си каже "О, колко са безотговорни"
- Не е така Джесика! Добре знаеш, че е за твое добро да го направим пак! Ако има грешка - не ти ще си виновна, а предшният тест.. - започна да ме убеждава..
След около петнадесет минути ме убеди, че е по - добре да го направя и аз склоних...

Взех един тест от близката аптека,а Джес ме чакаше горе в моята баня.
-Хей..
Тя ме погледна нервно..и двамата знаехме ,че това няма да е никак приятно.
-Давай,каквото и да покаже-до теб съм.-прошепнах й.
Излезнах пред вратата на банята,за да я оставя на спокойствие.Тя щеше да ми каже резултата.

Изгледах го нервно, а той само ми подаде теста и излезе.
След секунда излязох плачейки.. Дори самата аз не знаех защо..
- Е..какво има? - гледаше ме любопитно, а аз мълчах като риба.. - Джес, кажи ми, моля те. - напомни ми още веднъж, а аз най - после смених изражението си на лека усмивка и заплаках с глас..
- Не е истина! - разкрещях се.. - Не е! Не съм бременна. Предишният тест е бил грешен, не знам какво е станало, но в момента се чувствам страхотно.. - изписках весело и се хвърлих в прегрътките му.
Мислех си, че се чувствам добре, но нещо в мен се чувстваше ужасно от факта..
Независимо, че си мислех че съм бременна само от два или три дена някак си свикнах с мисълта, че в мен има дете, живо същество което можех да даря с живот и се почувствах ужасно защото по някаъв начин съм го лишила от всичко това.
Очевидно беше, че не е вярно поради простата причина, че през цялото това време не съм била бременна.
- Какво има? - отдръпна ме той леко, за да види какво е изражението ми..
- Ами.. нищо. Просто се чудя какво ще правим оттук насетне? - погледнах го въпросително. - Все още не мога да възприема и не мога да разбера причината за реакцията ти в първият момент? Никога не бях очаквала, че ще реагираш по този начин и ще ме зарежеш..

Въздъхнах:
-И аз не го бях очаквал..всъщност не бях очаквал,че нищо от това ще се случи..знам как звучи и не искам да се оправдавам,но истината е,че просто бях прекалено уплашен.
Опитах да я прегърна.
-Знам,че и ти беше и че реакцията ми не беше най-подходящата и за хиляден път казвам,че съжалявам..

Знаех, че вътре в себе си е искрен, но все пак независимо от всичко ми беше причинил толкова много болка и страдания..
Нямаше да се чувствам гадно.. ни най - малко даже, ако му го върнех по някакъв начин..
- Просто не мога да ти простя така лесно.. - измрънках и очаквах, не по скоро не очаквах, а исках и се надявах да направи нещо..

Гледахме се докато тя говореше,но думите някак започнаха да се губят.Наведох се към нея и я целунах.А тя или го беше очаквала или го беше искала..или и двете.
Известно време стояхме така прегърнати.В момента думите бяха излишни,пък и вече нямах какво да кажа.Бях се извинил толкова пъти,че,ако го кажех още веднъж вероятно щеше да стане супер банално.

За голяма изненада пред нас стояха майка ми,баща ми и Лили.Явно докато говорехме отвън те са дошли.
Около минута се гледахме в тишина,докато майка не каза:
-Няма ли да ни представиш приятелката си,Лукас?
Нямаше друг изход:
-Да,разбира се..това е Джесика Стоун..моята приятелка.

- Ъм..задравейте! - усмихнах се и подадох ръка на майка му, а после и на баща му. - Ти.. трябва да си Лили! - наведох се и стиснах ръката на малкото русокосо момиченце. Приличаше на ангелче и само ми се усмихваше, явно я беше срам дори да ми отговори. - Мисля, че ще станем добри приятелки. - за секунда сложих показалец на нослето й, а след това се изправих и отново отидох до Лукас.
- Какво правите тук? - попита майка му..

Попитах майка ми защо са се върнали по-рано.В момента трябваше да са на Бахамите.
- Почивката не беше това,което очаквахме.Обслужването им не беше ниво..
-..и аз исках да ти покажа новите си играчки.. - каза Лили и веднага се скри зад баща ми,засрамена от моментната си смелост.
Настъпи неловко мълчание за няколко секунди,но баща ми бързо се намеси:
- Настоявам приятелката ти да остане за вечеря с нас. Сигурен съм,че познавам баща й..името Стоун ми е доста познато.Мисля,че сме работили заедно и ще ми бъде много приятно тя да ни разкаже за себе си.

Замълчах за момент и само погледнах Лукас въпросително, той кимна и след малко казах:
- Ще бъде удоволствие за мен, господин Скот. - усмихнах се, а Лили най - после се отпусна и изкара всички играчки като ги разпиля по целият диван и по земята.
- Вижте! - каза и започна да н ги показва и ни съобщава имената им едно по едно.

- А това - обясняваше съсредоточено Лили - е Кен.
Тя ми връчи куклата и продължи:
- Сега ти ще си Кен. Джесика ще бъде Барби.-сестра ми й подаде друго мече.
Накрая Лили все едно съвсем мъничко меченце и обяви:
- Аз ще бъда Сиси. Кен ще е баща на Сиси,а Барби ще й бъде майка.
Тя се усмихна като ангелче и попита:
- Ще си поиграете с мен нали?

Добре, дори и малката му сестричка правеше намеци без дори да си има и най - малка представа, че го прави.
Хвърлих гаден поглед на Лукас и взех внимателно куклата от ръцете на Лили.
- Разбира се! - усмихнах й се, а Люк ме погледна извинително.
- Вечерята ще бъде готова след малко. - майка му открехна леко вратата и ни го съобщи, а след това бързо я затвори след себе си.

Джесика ми хвърлящи гадни погледи,но аз не можех да направя,малката ми сестричка не знаеше за нищо от това,което се беше случило и не беше виновна. След малко отново се почука на вратата и влезе Джеймс - икономът :
- Господин Лукас, госпожице Лили и вие - той погледна мило Джес,но не знаеше името й - вечерята е сервирана.
- Но ние тъкмо си играехме! - въпротиви се веднага Лили.
- Госпожа Карън каза да слизате долу госпожице Лили.
Тя смръщи лице,но все пак тръгна пред нас двамата с Джесика.А аз погледнах приятелката си и прошепнах,така че малката ми сестра да не чуе:
-Хей,съжалявам..
И я целунах по челото.Когато стигнахме до трапезарията Лили задърпа стола до обичайното си място и извика:
-Искам Джес да седне при мен,моля те Джес седни до мен!

- Искам Джес да седне при мен,моля те Джес седни до мен! - замоли се Лили и ме погледна умоляващо.
- Разбира се! - усмихнах се топло, а Лукас придърпа стола и аз седнах. Той се настани срещу мен, а родителите му седнаха в двата края на огромната маса.
- Е, Джесика.. Много се радвам да се запозная с приятелката на сина ни. - каза майка му.
- Аз също, госпожо Скот! - усмихнах й се за секунда, а после се обърнах на другата страна, за да видя какво прави Лили..
- Джес, искаш ли после да останеш за да си доиграем с куклите? Моля, моля, моля те! - засмя се дяволито, но после веднага направи умолително физиономия и сбръчи лице, сякаш ако откажа ще заплаче.
- Не мисля, че ще им е удобно на вашите, нито на Лукас.. - извинението ми беше доста добро, понеже вероятно всеки нормален родител би си помислил, че ако гаджето на синът му остане за вечерта у тях, може да се случи нещо..
- Ние нямаме нищо против.. - каза бащата на Люк.. - Само, че разчитам, че няма да.. - прецени че трябва да се изрази по друг начин, защото Лили е при нас. - Ани.. няма да си играете двамата с Лукас.. - каза накрая засрамен от казаното.
Без да искаме с Лукас изпаднахме в неудържим смях, а за наше учудване майка му ни последва.
- Ама аз много добре знам какво имате предвид! - тропна с крак Лили, но преди господин Скот да успее да си измисли управдание икономът влезе и започна да поднася вечерята..