Рикард Блекуел

Име: Рикард Блекуел
Подвизава се под следните прякори:
Рик, Момчето с цигарата, наследника на Блекуел..или просто..момчето ей-там.
Години на героя: По лична карта 23..за пред хората 21./не ме гледайте така, предполагам и вие криете годините/
Характер: Няма да сбъркате, ако ме наречете богат нехранимайко с егоистични ценности.Не се обиждам от гореизписаното.Напротив.Предпочитам хората да ме виждат такъв, какъвто съм.Ако някой от вас се нуждае от услуга, попаднали сте на грешен човек.Не съм от помагащите..но очаквам помощ.Няколко изречения от моя страна и убеден съм вече правите заключение, че като малък не съм бил достатъчно обгрижван.Дълбоко грешите..Цели десет бавачки не можеха да се справят с характера ми и склоността ми да плюя пюрето..Алергичен съм към лактоза, не ме гледайте така.Не че това е особено важна част от характера ми..Вече се запознахте и с друга дразнеща черта, съпътстваща ме като буреносен облак анимационните герои от детските филмчета.Обичам да се отплесквам в ненужни подробности, детайли...които носят неособено голямо значения в дадената ситуации.Не съм злопаметен..няма и как да съм.При толкова зли езици около мен, това би означавало да мразя всички около себе си..дори леля Дороти, която много държеше да ме излага на рождените ми дни, лепвайки ми сочни лилави целувки..Не бих могъл да си представя живота си извън малката лъскава вселена, в която живея.За мен съществува Манхатън и пустощта около Манхатън.Да, осъзнавам, че някои от вас изпитват съжаление.Моля ви, недейте.Това е най-глупавата човешка емоция..
Златната кредитна карта в портфейла ми, ме кара да мисля, че няма врата, която да не мога да отворя.Все пак признайте, че и вашите крака се разтреперват при вида на лъскавата и повърхност.
Не съм роб.Не робувам на предразсъдъци, идеали, чуждо мнение, нито пък на жени...Ако се опитате да ме подкупите, гледайте каузата да си заслужава.Не ме ли блазни..забравете за участието на Рикард Блекуел.
Жени..ах.Това може би е единсвеното нещо на тази планета, което има силата да ме подлудява..да ме кара да изпитвам емоции, различни от непукизъм и самолюбие..Но как да не се обичам...та аз съм Рикард Блекуел?!
История:Имало едно време..бля, бля..И принцесата се отровила..и високия и сексапилен принц я спасил.И заживели и си имали руси хлапета.Зад всяка приказка се крият лъжи.Бас ловя, че децата са от градинаря, че принцесата има силикон къде ли не, а принцът се изрусява в свободното си време.
И моята история не е такава каквато изглежда.Принцът и принцесата са негово височество Арис Блекуел и Елинор Бекет.Уреден брак без капка любов.Май затова баща ми редовно пътуваше за пресконференции, а майка ми всяка вечер красеше с присъствието си коктейли и сбирки.Е, съюзът им бе причина банковата империя на Блекуел да процъфти.от там идваше и неспирния поток от пари...Пари, пари, пари..сащо като в онази песен.Зелените банкноти бяха навсякъде..Дори, убеден съм, дюшекът на нашите е натъпкан със стодоларови банкноти.
В училище бях хлапето, за чието внимание, другите се биеха.Дори учителите ми бяха в краката.Дали ще залепя дънка на стола на мисис Браун или ще нарека директора "фашистко копеле" нямаше значение.Все пак Блекуел Старши бе платил санировката и библиотеката на училището..или по-скоро затвора, в който прекарах първите години от живота си.Лицето ми изскача от всеки жълт вестник.Такъв съм си...жаден за внимание.Не си мислете, че е лесно да поддържам славата си на нехранимайко..Изобщо не е.И шофьорът ми, принуден да ме разнася от заведение на заведение, го знае..
Казват, че колежът променя хората.особено скъпарският, за който баща ми пръста пори достатъчни, че да се построи наново.От друга страна-поговорката "вълкът козината си мени, но нравът-не" винаги ми е харесвала.Има малко противоречие в двете изказвания..Аз бях обвързан с второто в свещен съюз..а знаете какво казват...и докато смъртта ви раздели...
Снимка/Външен вид: Няма как да не се разтопите при вида на сините ми очи.Както забелязвате, отново скромността ми привлича всички прожектори.Не..май не е скромността.А лицето ми.Всички роднини на майка ми твърдят, че съм нейно копие..рода Блекуел пък ме определя като малкия Арис.Истината е че не съм нито едното, нито другото..Аз съм Рикард.Високия, Рикард с цигарата в уста, винаги миришещ на алкохол и цигари..
Допълнително: Вече разбрахте, че не вадя цигарата от уста.
Ако искате да разберете "допълнителното", търсете ме в някой бар...дори в учебно време.
Местоживеене: Upper East side

Одобрен

Марси ^^