Стълбите пред училището

Гост

Засмях се гръмогласно, само както аз си можех и се облегнах на горната стълбичка подпирайки се на лакти на нея.
- Ама аз май трябва да започна актьорска кариера. - засмях се гледайки я. - Спокойно, будалкам те. На всеки му е странно, че извънземно като мен учи тук, дори на мен ми е странно, но събитията се развиха по този начин. - свих леко рамене.
- Мм, всеки ден малко съмнително. - свих устни замислено. - Не си падам по училището особено, предпочитам да ходя на работа. Е, ще се вяскам тук от време на време де, все пак трябва да има един който да обира всичките провинения. Обикновенно това съм аз.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Колко забавно!-казах аз с ирония в гласът ми..
-А и не е толкова лошо да си на училище е разбира се не е и прекрасно но,когато имаш добри приятели..ти е забавно,не че имам много де!Отскоро съм тук и ти и Дан сте единствените,които познавам.А и още едно момче,вечеряхме заедно,много е мил,само дето не съм го виждала от доста време!-замислих се аз,но после се окопитих и погледнах Джъстин в очите,гледаше ме леко странно..
-Какво?

Гост

Наблюдавах я докато говореше. Имах чувството, че ще започне да си преплита езика и от толкова бързо говорене можеше да се задави...или да се задуши. Ама тя изобщо поемаше ли въздух?
- Какво? - попита ме сепнато.
- Ама ти бърботиш по много, нали? - попитах я.
Засмях се.
- Не ме разбирай погрешно. Аз съм мълчалив тип и по принцип не се вписвам никъде. Повечето хора на твое място до сега биха избягали с писъци...хей, това май те прави моя уникален събеседник. - ухилих се.
- Според майка ми всеки човек си имаше човек, който може да издържи всяка негова дразнеща черта...това го правеше уникален точно за този човек. Шашава работа.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Това трябва ли да значи,че за теб съм уникална!-погледнах го,като повдигнах вежда,след което се засмях силно.
-Шегувам се!Всъщност майка ти има право,примерно Дан,не може да ме търпи като се разприказвам какво е станало днес или с кого съм се срещнала,но не ми го казва,въпреки че го знам много добре,затова и ми е най-добър приятел!-усмихнах се леко и повдигнах рамене.

Гост

- При мен такъв човек не може да се намери. - поклатих глава въздишайки. - Прекалено съм странен за да се намери някой, който наистина да има нервите да изтърпи всяка моя до болка дразнеща подробност...от характера и държанието ми имам предвид. - добавих и повдигнах леко рамене.
- За това съм си вълк единак, винаги ми е било най-добре така. - усмихнах се. Да, вярно, че сега говорех така, но в крайна сметка никога не можех да съм сигурен кога ще ми падне нещо от небето върху твърдата тиква, че да ми дойде акъла или пък някое момиче да ми завърти главата и да се чудя в какво се превръщам.
Леле, само да не станех някой лигав като онзи Принц Чарминг от Пепеляшка.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Не харесвам начинът ти на живот!-заявих аз.
-Винаги трябва да има някого,на когото да споделиш нещо,а приятелката ти или приятелят ти винаги ще успее да те изслуша или да ти помогнe,така че..за мен не си прав.Може да ти се стори лигаво,то си е де,но аз примерно винаги съм искала да намеря подходящият човек,и да знам,че мога да разчитам на него и никога няма да ме предаде,предавали са ме много пъти и сега се страхувам отново да се доверя на мъжки индивид,повечето са глупаци..ъм нищо лично!-подсмихнах се леко и го погледнах.

Гост

-Оу, няма проблем. - махнах с ръка. - Ние действително сме идиоти и сме наясно с това. Просто ни е в мъжката природа да се държим като кретени с всеки, който го е грижа за нас, да не говорим, че смятаме, че да изразим чувство по някакъв начин е слабост и присъщо само за някое гейче. - извъртях очи.
- Както казах...идиоти сме си. - свих рамене. - Аз си харесвам начина на живот, предпочитам да съм затворен в себе си и да вярвам само на себе си отколкото да се отворя пред някого, който по-късно да ме нарани...примерно.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Донякъде имаш право..но само донякъде.Все още държа на моята теза!
-Хей,ъм какво стана с онези снимки,предаде ли ги навреме или..?-заинтересувах се аз,имаше нещо в него,което ме караше да искам да го опозная все повече и повече.Може би накрая отново щях да си изпатя,но вече бях свикнала,така че..нямаше да е като да ми е за първи път.

Гост

Издишах малко подразнено и изкарах едно подобие на ръмжене или съскане...малко се получи като онзи от Хари Потър...ъъъ съскаше докато говори имаше мутра тип "разбит в стена" иии нямаше нос. Оххх Волдемор някой си. Да, едва ли беше чак толкова важно как съм "изскимтял" при споменаване на снимките.
- Всъщност така и не успях да ги предам. - поклатих глава. - Седят ми в колата, бил съм пропусна срока и те взели на друг. Бля-бля. - извъртях очи.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Съжелявам!-докоснах го леко по рамото,но след това инстинктивно се отдръпнах.Какво по дяволите ми ставаше..
-Кандидатствай отново следващият път,може пък и да те приемат знае ли човек!И аз трябва да снимам една прожекция в други ден..нещо като изпит е..не питай!Все още не съм сигурна дали искам всичко това..-наведох глава.

Гост

- Хей, бъди по-уверена в себе си. - казах й и я побутнах по рамото. Гласът ми беше странно мил, дори се зачудих аз ли изрекох думите, понеже никога не съм говорил толкова мило с някой различен от майка ми или сестра ми.
- Джъстин? - чух женски глас и кожата ми настръхна.
Преглътнах тежко. Със сигурност беше Мариса. Това момиче беше толкова обсебващо...последното ми...ами да го наречем гадже, ходихме седмица, после скъсах с нещ, но тя продължаваше да ми върви по петите. Чак ми ставаше жал за нея.
- Хей...Мариса. - измърморих когато се приближи към нас.
- Никакъв не отговоряш на съобщенията ми, исках да поговорим. - каза тя и скръсти ръце. - Коя е тази? - попита ме и погледна едва ли не злобно към Ванеса.
И тук дойде странната част. За да спася своята кожа и да замажа положението действах интинктивно.
- Гаджето ми. - отговорих й и хванах ръката на Ванеса приплитайки пръсти с нейните. - Ванеса, това е Мариса. Рис, това е Ванеса. - обърнах поглед към Ванеса и само се надявах да се включи в малката ми игричка.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

Отначало не знаех какво да кажа,но схванах за какво става въпрос.
-Ами..ъм..да!Аз съм приятелката му..-ухилих и се и добавих..
-Какво,да не би да ревнуваш?Защото ако е така..ами ревнувай си..сега той е с мен и за теб ще е най-добре да го забравиш!Предлагам ти да немриш някой друг и да лазиш по неговите нерви!-намигнах и леко и присвих очи.

Гост

И в този момент бях адски благодарен на Ванеса, че се включи в играта ми. Мариса я гледаше, сякаш всеки момент ще скочи да й издере очите, но бързо върна погледа си на мен.
- Глупак. - зашлеви ме, а след това се врътна като първата кокона и тръгна на някъде въртейки си задника.
- Ох, никога няма да свикна с шамарите. - засмях се и потърках бузата си. - Ъм, благодаря ти за това. Мариса е страшно обсебваща, не ме оставя намира. - поклатих глава.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Да,забелязах това!-засмях се.
-Ходил си с нея?-попитах го невярващо,а той кимна одобрително.Засмях се силно,а той ме изгледа..
-Съжелявам много,обаче..тази е по-приказлива дори и от мен.Ти не можеш да траеш мен,а се чудя как ли си се справял с нея!-казах всичко това през смях,надявах се да ме бе разбрал.Избърсах сълзите от смях от очите ми и го погледнах.
-Добре де,казах ти,че съжелявам!Наистина ми е странно!-отново ме напуши на смях,но този път се сдържах.

Гост

Засмях се.
- А не, разбирам се. - продължих да се хиля. - Просто...кхъм, как да го кажа... - замълчах замислено. - Едно от нещата, които не сме правили е да си говорим. - казах го някак внимателно, не че нямаше да схване думите ми, но все пак бях длъжен да потвърдя това, което имам да казвам.
- Сещаш се. - засмях се и поклатих глава.
Осъзнах, че все още държа ръката й и побързах да я дръпна от нейната..

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

Аз също бях забравила,че все още се държим за ръце.
-Да,разбрах те и то напълно!-усмихнах се леко и чаровно.
-Всъщност,Бруклин ми липсва,тук животът е много по-сложен отколкото изглежда!В Бруклин нямах тези проблеми,които имам сега,но обстоятелствата станаха такива,че трябваше да се преместя!Всъщност,какво те заминавам с моите глупости..съжелявам...понякога наистина говоря повече отколкото трябва.

Гост

Засмях се и махнах небрежно с ръка.
- Не се притеснявай, бърбори си, аз те слушам. - усмихнах се. - Нали си моя уникален събеседник. - побутнах я "по детски" му по рамото, а след това се почесох идиотски зад врата.
- Значи си живяла в Бруклин? - тя кимна за да потвърди отговора, който се съдържаше в риторичния ми въпрос.
- Защо се премести?

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Ами..родителите ми не бяха особено богати,а аз исках да съм нещо повече от тях.Та нали това е мечтата на всеки родител.Детето му да успее.Записах се да уча фотография и разбрах,че в действителност ми харесва.След това реших да мина на по-високо ниво и да стана режисьор,кандидатствах в различни училища.Приеха ме в първото.От там изкарах доста добри пари и сега ми е нещо като работа.Ако се справя с тази прожекция ми дават да снимам филм,което е от голямо значение за мен!Ами ти..кажи ми нещо повече за себе си..?-попитах го аз.

Гост

Въздъхнах.
- Живота ми не е за разправяне. - тя ме погледна настоятелно и някак си не можех да й откажа този разказ. И аз не знаех защо, но имаче нещо в нея...
- Родом не съм от тук, а от Италия, но от малък живея с родителите си тук, така че не се приемам за италианец. - свих устни и продължих. - Баща ми беше пожарникар, голям идиот, след поредната му пиянска нощ катастрофира и умря на място оттогава сме само с майка ми. Когато тя си стъпи на краката и започна прилична работа се отделих от "семейството" и живея сам в едно апартаментче в Бруклин. Фотоапарата е най-добрия ми приятел. - засмях се.
- Дойдох в Констанс понеже ми предложиха стипендия с кръжока за фотографи и нямаше как да откажа, все пак е обучение. Работя където мога и припелвам пари. Общо взето е това.

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

-Случилото се с бащата и наистина е ужасно..дано си го превъзмогнал поне малко..!-не го съжелявах,просто се държах приятелски с него.
-И твоят живот не е бил особено лесен.Но..накрая всичко се подрежда нали знаеш..или поне така казват хората не знам,за мен все още не се е подредил,въпреки че не мога да се оплача от кой знае какво.

Гост

Засмях се безрадостно при думите й за баща ми.
- Баща ми беше кретен. - поклатих глава. - Зслужаваше си да умре, проклетото копеле. - добавих и метнах едно камъче, което "заподскача" надолу по стълбите.
Съзнавах колко жестоко звучаха думите ми, но не ми пукаше особено, баща ми никога не бе направил нещо хубаво за мен...след като умря всичко беше много по-лесно.
Разклатих глава и погледнах Ванеса усмихвайки се леко.
- Всчко ще си дойде на мястото, имай търпение. - намигнах й. - Искаш ли да отидем да пием кафе?

Upper East Siders Posts : 122 Join date : 03.10.2010

Исках ли..разбира се..
-Ами..защо не!-усмихнах се леко и двамата се изправихме едновремено.
-Не знам местата тук,така че ти ще си ми екскурзоводът днес..а и може би за напред не знам!-засмях се гръмко.
-Надявам се,че не приемаш шегите ми навътре!-опутах се да се уточня.

Гост

Засмях се.
- Трябва да спреш да се оточняваш когато казваш шеги. - засмях се и поклатих глава.
Отидохме до Трошка и отворих вратата на Ванеса.
- Милейди. - направих лек реверанс, което беше смешно с моите размери, но все пак.
Тя се засмя и се качи в колата, а аз затворих вратата и заобиколих до шофьорското място.
- Сега ще видим къде да те заведа. - казах и подкарах на някъде.

п.п. пиши там в някое кафе.

Гост

Така се започваше.. С висша математика и се стигаше до.. ядрена физика. Но аз не исках да ставам ядрен физик! Далеч бях от подобни идеи за бъдещето. Ала явно това се оказа проблем. Или иначе казано прищявка, която никой не искаше да зачете. Това, че Дилън искаше да жевее като нормален човек... На кого въобще му пукаше?
И понеже наблизо нямаше боксова круша която да отнесе последиците от вътрешното ми откачане, си го изкарах на тетрадката.. по математика. Идеално, не мислите ли.
Издишах шумно, настанявайки се на стълбите. Убивах за кенче бира. От друга страна мързелът здраво беше закотвил краката ми към земята, ожесточено повтаряйки че ще издържа без бира докато някой не ми донесе. Дори да знаех че съм в дълбоко заблуждение, така и не помръднах.
Извадих пакетче ментови дъвки. Е, щях да оцелея някак. Колкото до бирата ... почти веднага ми хрумна решение.
Наоколо се бяха скупчили учениците, на групички както винаги. Богати, бедни, момичета, момчета, бутнари, зубъри и прочее. Но все се намираше някой отшелник, който се държи така все едно не знае къде му е мястото. Всъщност наистиина по-голямата част не знаеха. Огледах се за най-близко стоящият до мен.
- Ей ти... Да, ти! Ела тук... Бързичко. - повиках момче с вид на изпаднал германец, чиято глава бе гордо украсена с буйна и несресана грива.
- Здравей Дилън. - ухили се насреща той, клатейки глава като пълен идиот. И все пак.. отиваше му.
- Познавам ли те?
- Преди седмица правихме проект по химия. Аз съм Мат... Помниш ли? - обнабежденото му лице можеше да накара всеки нормален човек да повърне.
- Ъ.. да, сигурно. Както и да е - извадих една петдесет доларова банкнота, подавайки му я - Отиди до магазина и ми купи една студена бира.. И.. си вземи един гребен с рестото. Нали не искаш след време да откриеш кукувичи яйца на главата си? - очите му светнаха, миг след което хлапето хукна със скоростта на светлината. - А така...
Доволен, прибрах дъвките в джоба на якето си, облягайки се на стълбите. Който казваше че парите не са всичко, много, ама много се лъжеше...

Наистина нямах представа защо се закибичих да седя на стълбите сама. Обикновено винаги водех компания от две-три момичета, които да правят всичко за мен. Всичко започна тази сутрин..
Щом се събудих веднага изтичах в банята и върнах съдържанието на снощната вечеря. На същата секунда се уплаших дали не съм бременна, но веднага отхвърлих тази възможност. Не бях правила секс от…добре де, не е нужно да го разгласявам. Както и да е, не съм правила секс от много време, така че не съм бременна. Заложих на версията, че снощи беше „специалния“ ден за готвене на баща ми и дежурно отровните му ястия. Бяхме яли спаначена лазаня с червен лук, броколи и ядки. Схващате идеята.
Все едно, взех си душ и се успокоих. Но щом дойдох на училище стомаха ме сви и ми се зави свят. Това отдадох на факта, че не закусвах. Но бях прекалено вироглава..трябваше да препиша домашното по тригонометрия от някаква загубенячка в класа, да разпределя и избера дизайн за купона след седмица и да вляза в някой и друг час.
И ето ме сега, седнала на стълбите, гушнала пластмасова кутия със зелена салата с репичики. В ръката си държах пластмасова лъжица и се чудех какво да правя.
Бях избягала от онези момичета Лея, Мея, Кая..или там както се казваха и седях сама тук. Огледах се наоколо и забелязах..всички. Някакви атлети, които се правеха на мъже. Зубъри, анорексички, дебеланки.. всички. Всички по двама, по трима и си бърбореха. А аз седях като самотна крава. Е, крава с хубави обувки. И тогава забелязах единствения сам човек на стълбите. Мисля, че си бях говорила с него веднъж или два пъти в училище.. Все едно. Приближих се до момчето го потупах по рамото.
-Здравей..ти си от моя випуск, нали? – и пуснах чаровната си усмивка.

» Сградата на училището