Стълбите пред училището

Бе едва началото на учебните часове, но се се чувствах като пребит. Може би единствено бирата, която междувпрочем все още не беше донесена, можеше да внесе живот в скуката.
За миг ми хрумна че зубърът Мат бе офейкал с парите ми без да изпълни своята част от уговорката. Но.. какво пък. Петдесет долара.. Щях да ги прежаля.
- Здравей..ти си от моя випуск, нали? - до мен се настани русо момиче, чиято физиономия ми изглежаше позната, ала не достатъчно за да съм сигурн че знам и името й.
В ръце стискаше салата/нещо което смятах за убйствено гадно/, а физиономията й бе любопитна и украсена с усмивка до ушите.
- Здравей - отвърнах, зарязвайки мислите за крадеца и бирата - И да, мисля че съм... - макар да не бях напълно сигурен в твърдението си, дръпнах учебниците си, за да й направя място да седне. Успокояваше ме факта че голяма бройка ученици бе оправдание да не помня тези от своя випуск.
Погледът ми отново падна върху салатата в ръцете и и мислено си представих какъв ли е ад да дъвчеш и преглъщаш подобно нещо.
- Чийзбургера е за предпочитане.. - кимнах към храната й, клатейки глава весело.

-Чийзбургера е за предпочитане.
Добре, чакай малко. Не бях яла чийзбургер от поне три години. Салатата ме задоволяваше перфектно. Не исках да се тъпча с калоритни, мазни и отвратителни сандвичи и да стана сто кила. Помня първия път, когато ядох такова чудо. Бях на 16.. беше първия и последен чийзбургер, който изядох. По простата причина, че получих хранително натравяне и се чувствах дебела в продължение на седмица.
-Ъм..не, мерси. – учтиво отказах и си отворих салатката. Взех вилицата и напъхах няколко листа в устата си, заедно с една репичка. Погледнах към момчето, чието име така и не се бях сетила. Очите ме следяха и гледаха с отвращение салатата.
-Ти сериозно ли? – повдигнах вежди, но той не ми отговори.
Все едно, може би трябваше да се сетя името му. Сам? Не. Евън? Мне. Дарвин? Определено не. Дилън? Да, Дилън! Засмях се и набутах още една вилица салата в устата си. Този път с две репички.

Салата.. Репички. Пфуу! Не можех да си обясня как по дяволите момичетата се задоволяваха с подобно нещо. Добре, можеше да не е чийзбургер, има много други неща за ядене. Защо точно салата?
Едно, че беше гадно на вкус, нищо повече от трева с екстри, второ че листата скърцаха докато ги дъвчеш и трето - с подобно нещо, нямаше нахранване. Да се заситя с подобно нещо - забрави!
- Ммм да, сериозно - подхвърлих весело, поглеждайк към салатата отново сякаш ако направя едно грешно гействие очите ми ще се възпламенят.
-Това нещо не става за ядене.
И, по дяволите, не ми оставаше друго, освен да извадя проклетите ментови дъвки и да бутна една-две в устата си.

След като Дилън категорично изказа мнението си към салатата ми извади някакви дъвки и започна да дъвче.
-Да не отказваш цигарите?
Спомнях си периода, в който баща ми отказваше цигарите с подобни дъвки. Не знам защо трябваше да му помагат, не изглеждаше сякаш вършеха някаква работа. Всекидневно издъвкваше по три пакетчета, накрая започна дори да отслабва.
-Не..Чакам да ми донесат.. Всъщност няма значение.
Повдигнах вежди, хапнах последното парченце салата и прибрах празната кутия. Докато извършвах това просто движение погледа ми съвсем случайно попадна върху няколкото санитемтра гола кожа, която се показваше заради откопчаните копчета на ризата му. По дяволите! Споменах ли, че не съм правила секс от доста време? Сега това ми се отразяваше. Дори да видя малка част от гърдите на момчето бях готова да му скоча.
-Искаш ли да дойдеш с мен до магазина?
-А? - гласа му ме измъкна от краткия транс и най-накрая вдигнах поглед към лицето на Дилън.
-Ами.. да. Все едно.
Двата се изправихме и аз побързах да изтупам прахта от полата си. Слязохме надолу по стълбите и се отправихме към някакъв магазин за алкохол, скрит между жилищни сгради. Очакваше се. Подминахме няколко блока, когато Дилън сложи ръката на кръста ми и каза:
-Оттук. - и завъртя тялото ми в посока на магазина.
Краката ми щяха да се подкосят.. чувствах се като старата ми разгонена котка. Толкова исках някой да..уф. Мамка му! Все едно, не ми пука какво ще стане. Продължихме малко по пътя докато стигнем един от входовете на голям блок. Хванах го за раменете и го избутах до вратата. Там го опрях на стената и го целунах. Силно се надявах Дилън да е от онези момчета, на които като предложиш, не могат да откажат.

Като ти дават - взимай, като те гонят - бягай. Непоклатимо твърдение, лежащо над желязна логика. И, адски полезно. Във всеки един аспект който можете да си представите.
Ситуацията ми напомняше на случаващото се когато бях дете. И, аналогията си беше много точна.
Именно, на възрастта от десет, може би единадесет години, помня, имах луда съседка. Не каква да е. Откачена по всички параграфи. Гонеше децата с дългата метла, кротуваща тихо зад входната й врата и чакаща поредното нещастно лапе да си проси боя. Но имаше и случаи, в които раздаваше бонбони. Което всъщност беше странно. Но... схванахте мисълта ми.
Същото беше и сега. Нямаше начин да отхвърля метафоричния бонбон. Дори да нямах представа защо момичето така ми скача, почти веднага изпитах непреодолимо желание да.. ами да направя това което се очакваше от мен.
Една малка част от съзнанието ми се опита да се сети как, по дяволите бе името на момичето.. Габриел?Исобел? Изабел?
Устните ми бързо влязоха в ритъм, движейки се върху нейните. Дявол го взел, целуваше се страхотно. Още една причина да искам да ни заключа някъде на тясно и..
Да, преди да се усетя, краката ми се запътиха нанякъде, където по някаква случайност наистина си беше тясно. Асаньорът.
Малко след като вратата се затвори, пръстите ми занатиската всеки един бутон, намиращ се на таблото и миг след като тръгна нагоре, бутона на СТОП. Идеално.

Бях правила секс на доста странни места. Басейни, бар плотове, маси, бюра, килери, стълби.. да, имам разнообразен сексуален живот. Винаги съм искала да експериментирам и да не бъда скучна. Но никога не съм го правила в асансьор по простата причина, че ме страх да не се скъсат въжетата и да умра. Та когато Дилън ме навря в асансьора първоначално се уплаших. Той започна да натиска копчетата и накрая асансьора спря между етажите, което ме накара да се уплаша повече. Но щом ръцете му се плъзнаха по полата ми, дръпнаха бикините надолу по бедрата ми и стиснаха дупето ми забравих от какво точно се страхувам. Устните на Дилън целуваха врата ми, леко захапвайки кожата, а моите ръце бързо разкопчаваха панталона му.
-Името.. - чух въпроса му сред целувките, които слизаха към деколтето ми и разкопчаваха блузата ми. Въобще не разбрах за какво ми говори, отне ми няколко секунди да загрея..секунди през които блузата ми беше разкопчана, а сутиена ми почти свален.
-Изабела.. - отговорих му и напълно избутах дънките на земята и се заех с боксерките. След един миг и те бяха при панатлоните. Целунах Дилън и го прегърнах през врата, докато ръцете му ме хванаха за дупето, разтвориха краката ми ме повдигнаха във въздуха. Той ме притисна към стената на асансьора и проникна в мен. Боже..това ми липсваше!

Можеше ли да стане по-хубаво?
Най-вероятно темпото и факта, че всичко се случваше без одобени приказки, бяха причината, поради която ставащото ми се струваше толкова по-приятно от друг път.
Истината бе че мразех когато момичетата си втълпяваха фикс идеята, че щом ги изчукаш трябва да ги обичаш вечно... А и това докарваше своя върволица от проблеми.
От друга страна пък Изабела не изглеждаше като да си създава подобни излюзии, напротив. Момичето искаше просто един здрав секс, който щях да й осигуря.
Устните ми се отделиха от нейните, само за да продължат надолу по шията и рамената й. Тазът ми забързваше темпото си със всеки изминал тласък, карайки виковете й да заместят тихите стенания.
Ръцете ми шаваха, сякаш нямаха връзка с главното управление, и бяха готови да попият всеки квадратен сантиметър кожа, която успяваха да докопат.

О, по дяволите! Точно нещото, от което имах нужда.
Само това ми изникваше в главата, докато Дилън силно ме притискаше към стените на асансьора..без да задава въпроси, без да иска нещо в замяна.. беше перефектно. Ръцете ми бяха върху кръста му и притискаха тялото му срещу моето. Смътно усещах, че викам така, все едно ме колят..но просто не ми пукаше. Дилън продължаваше да се движи в мен, ноктите на ръцете ми продължаваха да дерат кожата на гърба му. И тогава асансьора помръдна. Не само помръдна, ами направо си тръгна. Двамата с Дилън замръзнахме за секунда и се спогледахме. Реагирах по-бързо от него и натиснах отново бутона СТОП, но това не свърши абсолютно никаква работа. Асансора тръгна надолу само след секунда.
-Мамка му! - изръмжах и бързо отдръпнах тялото си от неговото. Това просто действие направо ми причини болка. Краката ми бяха разтреперани и мозъка ми отказваше да ги затвори. Дилън този път се осъзна по-бързо от мен започна да закопчава ризата ми. Вдигна паталоните си и се опита да закопчае ризата си. През това време вдигнах бикините и полата си и оправих сутиена си. Добре, че бяхме успели да се качим на висок етаж. В момента, в който асансьора спря ние излетяхме, замалко не пометохме малкото момиченце, което беше поникало машината.
-А сега? - попитах го отчаяно. Исках да продължим започнатото. По дяволите, исках!