Club Lust...

Гост

Не можеше да е истина. Не искаше да е истина. Нямаше начин да повярва, че това което й се случваше бе за добро.
Бе пределно наясно с бройката очаквателни погледи, вперени в дребния й силует, може би с надеждата да станат свидетели на нещо, което да разнообрази скучното им до полуда ежедневие. И, най-вероятно точно това се оказа причината, поради която главата на Джейд да започне да пуши.
Много добре знаеше, че това бяха знаци, които единствено и само й напомняха че вече е време да се измита. Ала внезапно появилото се непреодолимо желание да натрие нечий нос бе толкова трудно за преглъщане, че Джейд бе убедена че щеше да се самоненавижда след днешната случка.
Просто искаше да покаже че е права. И че с действията си може да доведе повече щети от обикновено. Не че щеше да й коства кой знае какви усилия.
- Аз... Хубаво. Но да си наясно че това директно те изпраща в списъка ми с врагове – прошепна, а в гласът й се долавяше весела нотка – И няма да се оттървеш без синини и рани – предупреди, докато несигурно пристъпваше към непознатия.
И какво се очакваше от нея? Да се поклаща леко, настъпвайки нечии крака?Е, предполагаше се че това го можеше. И не звучеше особено сложно, макар Джейд да не бе напълно убедена в това твърдение.
Очите й случайно попаднаха на празната й чаша, мирно кротуваща върху полираният бар плот и мислено си напомни да вземе бутилка водка на връщане към вкъщи.
Миг по късно, вниманието й отново бе насочено към мъжа, а невярващият й поглед едва се удържаше да не зашари панически. Не, че на Джейд й пукаше особено много за хорското мнение. По-скоро се чувстваше леко глупаво, което си остана формалност, макар и важна.
- Сега какво да правя? – тя прехапа устна, а веждите й се сбръчиха на мига в замислена гримаса. – И това е случва само защото кабелната ми има нужда от ремонт! – прибави тихо, а ситуацията й приличаше най-вече на лоша съвкупност от време място и качества. Защото тя определено не притежваше нужните за да се изниже незабелязано.

ПП: Прощавай, вече ти казах че поста се изтри и се наложи да го пиша наново ;/

Upper East Siders Posts : 25 Join date : 07.08.2011

Засмях се, щом чух последното изречение.

- Сега прави... Каквото ти е на сърце – след това побързах да се поправя: - Имам предвид, според ритъма на песента.

Ако правеше каквото й е на сърце, сигурно щях да видя гърба й, отдалечаващ се бързо и охотно от дансинга нанякъде, без значение от посоката. Може би наистина танцува зле, но едва ли можеше да бие моя рекорд по потрошени пръсти. Там аз бях ненадминат и елиминирах всякаква конкуренция (не, че можеше да има по-лош танцьор от мен в онази гимназия...).

Започнах да танцувам леко в такт с музиката и съвсем скоро се изгубих в нея. Усещах погледите на другите върху нас, но не ми пукаше – на който не му харесва... ами, негова си работа. Можеше спокойно да злослови по мой адрес, и без това по този начин излагаше себе си, а моята персона със завидни танцувални умения (не съм ли скромен?) правеше известна... Така де, чак известна не, но в значение, близко до някоя блудкава дефиниция на „местна звезда”.

- Между другото – казах аз на момичето – името ми е Мариус. Oу, и ако имаш проблеми с кабелната, ела при мен. Моята работи идеално – усмихнах й се.

Upper East Siders Posts : 18 Join date : 16.08.2011

Кръглата монета се търколи към ръба на масата и с истински невиждан финес се озова на пода, в непосредствена близост до лъскавите обувки но пиколото.
- Какво? Не приемате ли дребни?
- Ти подиграваш ли ми се? Кой век е сега? - клиентът бе ядосан, не дори вбесен. Тонът му се повишаваше многократно и наподобяваше чисто крещене.
- Моля? Нали поискате рестото, ето ви го...
- Ей, нима не знаеш кой съм аз? Аз съм един от ВИП клиентите и стига да поискам много лесно ще те изгоня от проклетото заведение.. - рече гневливия и изправяйки се, насочи юмрука си към някак странно самодоволния келнер. Очевидно бе, че част от персонала тук си позволяваше да опитва марихуана по време на работа. А това никак нямаше да му се отрази благоприятно.
Вик извърна глава от заформилата се малка случка с намек за предстоящ скандал, след което с тежка въздишка върна поглед върху чашата водка пред себе си. Да, като бивш представител на руската нация не можеше да се откаже от водката, макар че вкъщи предпочиташе да пие само вино, вероятно защото бе в пълно уединение. Водката му помагаше да забрави по.бързо. Също и да игнорира погледите на заобикалящите го хора. Дали трябваше да създава нови връзки, сега когато най.после се реши да застави проклетия си задник на едно място? Не знаеше, или по-скоро не бе напълно убеден, че е готов да има познати, но и така...в големия гард винаги беше от полза да познаваш някого. Разбира се, оставяйки това настана, в момента Вик размишляваше върху възможностите съвсем случайно, без неговата собствена намеса, да се срещне с някого. Това не се ли наричаше съдба? А дали въобще съществуваха подобни случайности? Един бог знаеше, но определено мисълта за това бе обезпокояваща, не заради друго, а защото точно тя се въртеше в главата на Вик.
- Случайност? Случайност... - несъзнателно измърмори под носа си, въртейки полу-празната чаша с водка пред себе си. Какво ли щеше да последва сега, когато наистина му се щеше да забрави миналите събития?

Upper East Siders Posts : 31 Join date : 08.08.2011

Нощния живот - неизменна част от живота на манхатънския елит.
Влязох в най - елитния клуб в града, облечена с рокля, комбинирана с обувки и обици.
Седнах на един от столовете на бара оставих чантичката си на бар-плота.
- Едно сухо мартини. - поръчах и бармана започва да го приготвя. Тук нямаше проблем с възрастта - сервираше се алкохол на всеки, който поискаше.
Оглеждайки се, погледът ми попадна на едно момче, седящо до мен. Очевидно не го бях забелязала.
Когато мартинито бе готово, барманът го плъзна по бар плота към мен, а аз го улових веднага. Отпих от питието, но погледа ми си оставаше прикован в момчето, седящо до мен. Беше някъде около двайсетте години, имаше сини очи и русолява коса.
- Руснак? - попитах синеокия и отново отпих от мартинито.

П.П: Извинявай за краткия пост, но музата ми пак отсвири нанякъде. ;дд

Upper East Siders Posts : 18 Join date : 16.08.2011

И ето,че въпросната случайност не закъсня. Само дето вик така и не забеляза, макар и да бе от очевидно по очевидно, че днес определено щеше да създава връзки. Или поне една. При това не с кого да е, а с новодошлото момиче, което току що спокойно се бе настанило на бара и си бе поръчало сухо мартини. Да, една от големите заложби на Вик беше голямата му памет. Рядко не запаметяваше всяко нещо, което чуеше... освен в моменти, което е твърде разсеян или обезпокоен от нещо, за да обръща внимание на дребни и незначителни детайли.
- О, поласкан съм, че се намери някоя прозорлива персона, която да не ме сбърка с унгарец. - отвърна Вик и дори не му се стори твърде дълъг отговор, след което се засмя и погледна съм шишето водка до себе си -руска водка. Кой за бога не би разбрал от къде го е довял вятъра? макар че вятъра го бе довял от Унгария, все пак той не бе унгарец. Не че имаше някакво значение изобщо какъв е. Защото и той не беше абсолютно сигурен това.
След стихването на леко дрезгавия от алкохола, но все пак приятен смях, Виктор огледа най-демонстративно девойката. И въпреки, че буквално изглеждаше, като някакъв плейбой или маниак на тема жени, всъщност руснакът просто искаше да прецени нещо. Претегляйки на везните възможността девойката да е още непълнолетна с голите факти кой можеше да срещне в този бар, особено облечена така...всичко клонеше към едно - или наистина бе жадна за внимание и компания, пък било то и пелйбой...или просто беше много смела и безразсъдна, тъй като тук двете вечно си вървяха в комплект. Особено при дамите. Поне от някои общи наблюдения, които напоследък вик бе все зает за прави.
- Хм...дали мисълта ми нещо ме лъже, или ти реално си търсиш компания за вечерта? нима си свободна? - да, едно от лошите качества в характера на мъж, като Виктор бе това, че колкото и да му се искаше - не можеше да бъде искрен. Което само по себе си го правеше някакъв странен вид грубиян, който просто изпитва жените, а след това им дава някакви твърде полезни съвети и те започват да се чудят пиян ли е бил...и дали да го обичат или мразят. И все пак... какво да го правиш, освен да свикваш със странния му нрав или ако не можеш, просто да останеш толерантен, като не се заяден и не направиш от мухата - слон.

» Lust, Lust and Lust