Cafe/Winebar Ino

Отпих от капучиното и отново върнах чашата на масата. Сервитьорката дойде леко стресната. Изгледах я високомерно и се стресира още повече. Самодоволна усмивка се появи на лицето ми.
-Значи композираш, така ли? - попитах го.
Лелее, ама колко бях мила днес само, направо да не повярва човек. Дори ако видех Блеър нямаше да искам да и откъсна косата.
-И какво по-точно композираш?

Прочетох няколкото реда от една негова песен.
-Да, хубава е. - казах.
Познавах няколко агенти, можех да му помогна, стига наистина да се бори за мечтите се и да иска да стане известен. Усмихнах се съвсем леко.
-Познавам аенти и собственици на звукозаписни компании. Стига да искаш, мога да ти помогна да запишеш песните.
-Серина? Върнала си се? - тогава зад мен чух толкова познат глас, който никога и никъде не бих сбъркала. Обърнах се рязко назад. Права бях беше Нейт. Станах и отидах към него.
-Да, отново съм тук - усмихнах му се. -Ти как разбра... Дообре, неуместен въпрос - засмях се. "Как разбра".. сякаш си нямаме човек отговарящ за всички клюки в града. Хванах Нейт за ръката и го придърпах към масата.
-Ела - казах му.
-Нейт-Мат, Мат-Нейт. - представих ги един на друг. -В случай, че някой от вас не е чувал за другия.

Тя дори ни запозна. Но изглеждаше зарадвана да ме види, което беше...добре.
-Приятно ми е. - поздрвахи момчето, едвам поглеждайки го.
Момчето изглежда ме неглижираше, но не ме интересуваше много.
-Хмм..Къде беше?

Мат стана и си тръгна.
-Да, може да се засечем някъде из училище. Чао - казах му и се усмихнах.
После отново се обърнах към Нейт.
-Амии, бях извън града.. очевидно.
О боже, не спирах да дрънкам глупости откакто дойде в кафенето. Много ясно, че не бях в града...
-Малко почивка от манхатънския хайлайф - засмях се леко и отметнах косата си на една страна.
-Какво стана докато ме нямаше? И само не казвай и ти като Блеър, че не съм ти липсвала. Ще ти се обидя иначе, а аз изобщо не искам това.

Разбира се, че ми липсваше! Не съм спрял да мисля за теб...и за онази нощ, преди да заминеш..
По дяволите! Не трябваше да споменавам това!
-Виж, Нейт...
-Не! Забрави какво съм казал..

Наведох глава. Как успяваше винаги да открие онази страна от мен - дабрата. Когато беше наоколо забравях да се държа като кучка..
-Да забравя какво каза? - леко повиших тон, въпреки, че думите му не ми се отразиха добре. Не бях тъжна, но ми беше кофти.
-Няма как да забравя. Нито какво каза, нито какво се случи. Не мога да забравя - казах.

В ледващия момент Нейт ме целуна. Вече се чувствах спокойна. Когато накрая прекратихме целувката силно го прегърнах и вдишах дълбоко аромата на одеколона му.
-Липсваше ми. При това много. - казах му тихо на ухото.

-Знам - засмях се сред водопадите от русата й коса.
Настана кратко мълчание.
-Нейт? - отдръпна се леко и ме погледна. - Какво ще кажем на Блеър?

-Нейт? Какво ще кажем на Блеър? - попитах го.
От случката на стълбите.. така де, скандала на стълбите останах с впечатлението, че никак не беше въодушевена от случилото се.
-Мисля, че ми е бясна, даже бясна е меко казано. - казах му.
-Да не си го изкара и на теб... Макар, че.. тя само да има късмет! - казах тихо последните няколко думи и се усмихнах лукаво.

Влязох в кафето и веднага забелязах Серена и Нейт. Явно бяха заедно. Приближих се към тях и чух част от разговорът им. Ставаше дума за Блеър.. Когато чух името й истръпнах.
- Здравейте - казах и те се обърнах с зяпнали усти.
- Върнах се. Как си Нейт.. сестричке - казах и се усмихнах а после седнах

Чух още един познат до болка натрапчив и арогантен глас. Този на Чък, разбира се.
-Добре съм.. братко - казах възможно по-иронично последната дума. -Но ако още веднъж ме наречеш така, ти няма да си добре.
-Ии.. не мога да повярвам, че го казвам, така че слушай внимателно, защото няма да повтарям. Дори ти ми липсваше. - казах и подпрях ръка на рамото му.
Погледна ме невярващо и съмнително, след това се засмя.
-Какво каза, не чух. - започна да се занася.
-О, я стига - казах и леко го побутнах.

Каза ,че съм и липсвал.. леле това не мога да го повярвам никога.
- на мен също ми липсваше.. -казах с ироничен глас.. макарче от части беше така.
- Как сте вие какво правите. - казах като се направих на луд. - Заедно сте .. честито - усмихнах се.
Не ме вълнуваше много .. единсвеното което вече разбрах е ,че Блеър ще е моя..
- Как е Блеър..

-Как сте вие какво правите? - попита ни Чък.
-Играем белот.. - казах иронично. -На какво ти прилича?!! Иначе аз съм добре, но недей да се правиш на толкова мил.. не го докарваш - засмях се леко.
Ех, Чък, колко бързо си вадеше заключения, по-бързо даже от Клюкарката. Един поглед и вече е решил, че с Нейт сме заедно. Е, не че бих емала нещо против, напротив..
-Заедно? Може биии... а може би нее... кой знае. - обърнах се към Нейт и се усмихнах. После попита как е Блеър. Е как да е? Ядосана.. из магазините.. или при майка си да пробва нови нейни тоалети. А и след малкото скандалче на стълбите пред Констанс едва ли искаше да чува за мен в следващите дни.
-Ами, предполагам, че е добре, предвид малкия ни скандал пред училище - казах кратко без да уточня нищо повече, като и двамата ме погледнаха въпросително, сякаш искаха повече информация.

Реших да пийна чаша топло кафе.Отидох там и видях че е пълно имаше само една свободна маса..Седнох и си поръчах .Извадих цигарите ми и списанието и се разглеждах.Отпих глътка от топлото кафе и настроението ми дойде. В този момент в кафето влезе едно момиче

След като Серина предложи да излезем, дойдохме в Ино. -Хубавто старо Ино - засмях се. Влязохме и половината погледи се обърнаха към нас. Бях забравил какво е до теб да седи Серина Ван Дер Уудсън. Седнахме на една маса и дойде някаква сервитьорка. -Аз съм на чисто кафе - казах и погледнах въпросително Серина, очаквайки да каже своята претенциозна поръчка.

Влязохме в кафенето и доста погледи се обърнаха в нашата посока. Изгледах ги със злобен поглед казващ "Какво зяпате" и моментално половината сведоха глави. Сервитьорката дойде очаквайки поръчките ни. Майк както винаги си поръча чисто кафе, а аз се засмях.
-Знаеш, че е вредно нали. И то се числи към дрогата - вдигнах строго пръст и се засмях. После казах на сервитьорката:
-Едно лате с щипка канела и побързай!! - Майк ме изгледа леко неодобрително. -Ако обичаш - добавих и завъртях очи.

Серина си поръча лате. Какво толкова му харесваше не разбирам. Поръча си с леко високомерен тон, което не ми хареса особено и я погледнах неодобрително. Вярно, че беше известна, но нека не се главозамайва.
-Не бъди кралица на всички Серина. Достатъчно е, че си моята кралица - засмях се и я целунах. -И нали ти казах за дрогата.. приключих окончателно. Кафето не се брои - ухилих й се.

-Не, не е достатъчно - засмях се и Майк ме целуна.
-Не бързай толкова, казах ти. - не бях сигурна дали отново искам да се върна назад в миналото и да се съберем. След малко усетих болка в главата.
-Майк, заведи ме вкъщи, не ми е добре - казах му и станах от стола, като за малко да залитна.

-Спокойно, няма да бързаме. Ще ти дам колкото време поискаш - казах й. Тогава явно нещо й стана и не се почувства добре. Стана от масата. Тръгна да залита, но я хванах внимателно. -Какво ти е? - попитах я, но не изчаках отговор. Хвърлих на масата няколко банкноти от по сто долара и излязохме от Ино. Отворих вратата на колата и помогнах на Серина да се качи. Не изглеждаше много добре, даже никак. Качих се в колата и я закарах до тях, където моментално заспа.