...Парка...

Не обичах да се мотая много навън. Навик ми беше да си стоя в скапания пансион и да чета стари весници, от които нямаше никаква пололза. Но сега ми трябваше малко въздух, трябваше да премисля всичко което се случи до този момент. А със сигурност нещата за отмятане си бяха доста. Сведох поглед към чисто новите ми, маркови и определено адски скъпи черни сандали на висок ток. Висок... висок.. 11 сантиметра. Момичетата с които не отдавна се бях запознала ми бяха купили или дали към четири чифта маркови (ама от най известните марки) обуки, струващи не по малко от 400 - 500 долара. И въпреки това, краката страшно ме боляха. Въздъханх и събух коварните сандали. Другото което бе. Те със сигурност щяха да дойдат отново и да ме завлекат в някоя световна верига за дрехи или така наречените парцалки...
Грр ама въобще не исках да се замесвах в това. нацупих се и със скръстени ръца седнат на мократа трева.

Чувствах се като пълен глупак. Бях толкова раздвоен между Блеър и Серина..обичах и двете, но просто не знаех какво да правя. Разхождах се из парка, опитвайки се да прочистя ума си.
Тогава видях, момиче седнало на тревата, гледайки нещастно чифт обувки. Някой който се чувстваше като мен. Приближих се и седнах до нея, без въобще да се замисля за марковия ми панталон.
-Здравей-поздравих я без да се замислям. Беше красива. обикновенна..нормална.

- Здравей - изтръгна ме от мислите ми нечий глас.
- Ъъ здравей - отвърнах автоматично, като гледах стреснато момчето седнало на тревата до мен.
Познавах ли го? Наистина изглеждаше ми познат,но не можех да се сетя от къде...
- Обувките протестират срещу теб? Или ти протестираш срещу тях? - попита и кимна към сандалите - убийци срещу мен.
- Ам... и двете - ухилих се, но усмивката ми замръзна щом се сетих че утре щях да бъда подложена на същото мъчение

-Хубави са - изкоментирах и взех една от обувките й, леко докосвайки ръката й.
-Почитател съм на високите токове, но когато се носят с мярка..а това - измерих с пръсти тока на обувката - не е нормално. - Засмях се.

- Почитател съм на високите токове, но когато се носят с мярка.. а това.. не е нормално. - Засмя се.
- Именно - потвърдих и хванах с дясната си ръка едната обувка за тока, с другата - кожените каишки. Дръпнах силно. Очакваше се, тънкият ток да се прекърши, но както много малко хора знаеха, аз не бях лауреат в дисциплините, изискващи сила.
- Дай на мен - ухили се и строши набързо нещото което за малко щеше да ме убие. Не в прекият смисъл. Но до известна степен беше вярно.
Свих ръката си в юмрук, а палецът ми цъфна нагоре в знак на одобрение.
За миг си представих реакцията на Исобел или Джесика :
~ - Как можа! Та това беше уникално!~ или ~ - Ее, голяма работа, ще купим нови.~

Толкова бях объркана относно тези момичета, не ги познавах, не знаех нищичко за тях, а те какво? Държаха се все едно... абе истината бе че въобще не им пукаше...

След като с Джени си взехме няколко дрехи от Валентино, аз все още бях разстроена и не бях в настроение. Затова реших да дойда в парка. По принцип нямаше много хора, повечето манхатънци предпочитаха баровете, заведенията и различните клубове. Беше леко тъмно, но това не ми попречи да видя Нейт с някакво момиче. Извадих от чантата втория, засега здрав телефон и му написах смс... "Обърни се... Била съм ти липсвала, така ли!!!" - токава той се обърна и ме видя седяща до едно дърво. След няколко секунди и момичето се обърна и .. чакай малко... това не беше ли сервитьорката от "Ино". Прибрах си телефона и отидох до тях. Погледнах Нейт с безразличие, колкото и трудно да ми беше, а сервитьорката изгледах лееко злобно.
-Мразя те - казах на Нейт. Гласът ми започна да трепери, от яд и тъга, събрани в едно.
След това се обърнах към сервитьорката.
-Да не те уволниха от Ино? Заповядай, аз съм щедър човек. - казах и възможно най-надменно, доколкото можех в момента й хвърлих няколко банкноти от 100 долара.

- Какво? - хвърлих банкнотите обратно по нея - Не съм просяк!? - повиших тон без да искам. Странното бе, че не обичах караниците, но за сметка на това избухвах адски лесно.
- Така ли? - погледна ме с усмивка бликаща от фалш - Откога? - направи се на замислена. - Защото определено ще се впишеш в обстановката им..
Момчето, чието име все още дори не знаех стоеше и зяпаше едва ли не стреснато. Ситуацията която се разиграваше беше доооста странна. Това момиче, мисля че се казваше Серина (беше всеизвесна), изглежда имаше зъб на .. на момчето чието име не знаех. Изглежда така щях да го наричам.
А чакай. На госпожица "всеизвесна" какъв й беше проблемът. Ето това вече бе загадка?
- Какво искаш? - озъбих се и станах горе.
- Ооо, уличното коте се разсъска! - размаха театрално ръце. После направи престорена тъжна физиономийка и издаде долната си устна напред.
- Гррр - изръмжах ядосано - По добре си вдигай чукалата и си завлечи префързунената задница далече от мен!!
Тя повдигна вежда тип"Нима не знаеш на кого говориш?!"
- Иначе? - попита предизвикателно и щракна с пръсти.
- Иначе... Откъде да знам! Ще ти проскубя русата главица!
- Уплаши ме - каза с тъжен тон и сложи ръка на очите си.
Кимнах и скръстих ръце.
- Това беше сърказъм, сламена тикво! - изсъска и извърна поглед към момчето което още седеше на тревата.

Нейт все още седеше на тревата и ни гледаше леко очуден. Гледах да избягвам погледа му, в противен случай щеше да ми стане гадно, че му казах че го мразя. Сервитьорката гледаше ту Нейт, ту мен, май се чудеше какво общо имаме.
-Да не би да се чудиш кой е той? - попитах я.
-Да, руса, долна кучко! - каза ми иронично.
-Да се изясним. Не ми дръж такъв тон!! ЯСНА ЛИ СЪМ!!! - зашлевих й шамар, възножно по-силно и се хвана за бузата.
-Значи искаш да знаеш кой е той? Той е гаджето на Блеър Уолдорф, което преспа.. пардон, използва за секс най-добрата й приятелка, която в момента стои пред теб.
Като си помисля колко бях привлечена от него, ми идеше да тръгна към нас тичайки докато говорех такива неща за него.. че дори и той присъстваше на разговора. Не исках да казвам нищо от думите, които изръсих, но бях заслепена от гняв.

- Значи искаш да знаеш кой е той? Той е гаджето на Блеър Уолдорф, което преспа.. пардон, използва за секс най-добрата й приятелка, която в момента стои пред теб. - избълва срещу мен.
- Ясно. - Казах простичко, все още с нотки на гняв във гласа си. - И мен това какво ме засяга? - повдигнах вежда срещу нея чакайки гениалният отговор.
Въобще не ми се искаше да се забърквам в техните интиги. Моите си ми бяха достатъчни...

Завъртях очи.
-Какво ти става. Първо искаше да знаеш, после не те засяга. Да не би просто да измъкваш информация, както в кафенето.
Погледна ме странно и въпросително:
-Не знам за какво говориш - каза ми с лукава усмивка.
-Я стига, много добре знам кой прати смс-а до Клюкарката, за това че между мен и двете кучки в кафето е избухнал скандал - обърнах се на другата страна, като се постарах да ударя сервитьорката с чантата си. Щях да си тръгна, но реших да поспоря още малко. Обърнах се, а тя още седеше и гледаше към мен. Видях обувките със счупени токчета в ръката й и после проследих с поглед босите й крака.
-Нека позная. Скършила си ги докато си разнасяла капучино? - казах иронично.
-О, но ти беше уволнена. Което ми напомня... не ми взе парите. Доста си горда, за една проста сервитьорка. - засмях се и леко подритнах банкнотите в краката си.

-Ами... да .. така е. Проблем? - килнах глава настрани и щракнах с пръсти. Ама много ми се отдаваше да се правя на отракана.
- Проблем? Няма проблем тук. Освен теб. Или има? Все едно. Хващай си парцалките и си затътри кирливият задник където му се мястото.
- Съжалявам, не знам къде се намира това място - замигах на парцали и направих гримаса.
- Добре. Ще те заведа - хвана косата ми и ме задърпа.
- Кучка нещастна - изтръгнах ръката й от косата си.

-Благодаря за комплимента - казах иронично.
-Явно отново се проявявам като такава.... А като си помисля, че заради теб исках да се променя - обърнах се натъжена към Нейт, който беше безмълвен. Не че все още не исках да се променя, но се замислих дали си заслужава заради някой, който ме е използвал. После отново тръгнах към Дара със сериозно изражение и леден поглед. Хванах я за косата и след известно дърпане я бутнах на земята.
-А ти, още веднъж ме наречи кучка и наистина ще видиш тази моя страна. Нека се изясним нещо. Ако ме обидиш още веднъж, ще се погрижа.. - тогава се опита да се изправи, но с едно движение на крака, с токчето на обувката отново я бутнах обратно назад. -Ще се погрижа да ти счерня и бездруго мрачния живот, а не е добре, когато човек е настроен срещу мен.

- О, много ме е страх, пощади ме! - заядох се и направих физиономия. Ама тя наистина ли си мислеше че ще ми казва какво да правя?
Дръпнах се леко назад и станах горе, изтупвайки се.
- Разкарай се! - казах в лицето й.
- Ха! Ха! - разхили се тя - Госпожица "Много съм смела, но ще си загубя кухата глава" ще ми казва да се разкарам. Моля те, не ме карай да ...
- Да какво? - озъбих се - Кучка! Хайде да те видим!

-О боже мой! Защо ли изобщо се занимавам с теб. Махни се, ако обичаш... ако не обичаш пак.. - казах и я бутнах встрани от мен, за да мина, като гледах да я ударя с чантата.
-Au revoir - казах театрално на френски и й пратих въздушна целувка.

- Какво трябваше да значи това? - попитах сякаш себе си, гледайки как русата фръцла си отива.
Извърнах глава към момчето чието име не знаех с поглед "какво по дяволите беше това?" Той трябваше да има поне минимална представа защо госпожица "аз съм кралица" се занимаваше с мен.
Но той само сбръчи вежди, вдигна се горе и тръгна в неясна посока без да ме поглежда.
Странни хора бяха тези богаташи... Не исках да се забърквам с тях. Само че беше късно. Джесика и Исобел вече ме бяха въвлекли в проблемите си. Един от които бе Серина Ван Дер Уудсен.