Имението Стоун

Искам ли да играем на нещо?! Бях сам в цялата къща с доста секси мацка,която харесвах и едно доста добро количество алкохол.През главата ми минаха доста идеи...коя от коя по-мръснишки.Реших да не си насилвам късмета прекалено много и избрах нещо по-безобидно:
-Сещам се за доста игри...-промърморих-Но за една специално.Можеш ли да играеш покер?
Погледнах я предизвикателно,надявайки се да се сети на къде отиват нещата.

Ухилих се.
-Много бързо схващаш.
Тя направи невинна физиономия,но нещо ми подсказваше,че тя изобщо не беше невинна.
-Значи ,предлагам гол покер,както ти вече каза,но все пак ,за да не си стои уискито,нека победителя във всяка игра пие по една чаша,а загубилия-две.И тъй като не знам почти нищо за теб, за всяка игра,която спечеля ще ми отговаряш на един въпрос.
Придърпах я към себе си и я целунах продължително.След това нежно я отделих и казах:
-А след няколко игри ще видим какво ще стане.-знаех,че е схванала и този намек.

Роклята й ми харесваше,наистина.И все пак знаех,че гледката под нея ще ми хареса доста повече.Изпих поредната чаша уиски и я обгърнах с ръце.Прошепнах в ухото й:
-Госпожице Стоун,ще ми доставите ли удоволствието да ви освободя от тази рокля.Всъщност - доста хубава рокля,но съм сигурен,че гледката отдолу ще ми допадне повече.
Изглежда дори да е имала някакви задръжки в началото то те вече бяха далеч в историята.Тя обърна лицето си към мен и каза:
-За мен ще бъде чест,господин Скот.
Двамата се засмяхме,а след това аз бавно започнах да откопчавам ципа.Докато накрая тя остана само по бельо...
-Трябваше да ме предупредиш,че си толкова опасно секси...не бих се занимавал с покер..
Не можех да откъсна очи от божественото й тяло.

-Ммм..харесвам идеите ти...и не само тях.
Тя прехапа устна.Как можеше да бъде толкова дяволски,влудяващо,секси?!
-Аз също имам идея.Нека започна с играта...само,че в мой вариант.
-Да видим какво имаш.-каза тя и повдигна вежди.
Както стояхме един срещу друг я сграбчих и извиках:
-Предизвиквам те да ми се измъкнеш преди да ти се случи,това което съм намислил.
Тръгна с максимална скорост към басейна ,а тя правеше опити да се освободи от хватката ми...неуспешно.Хвърлих я във водата.
Сигурен бях,че вероятно щеше да има възражения.Без изобщо да усетя нечий пръсти ме дръпнаха и секунди по-късно бях при нея в басейна.
Сграбчих я и казах:
-Мисля,че сме до тук с игрите.
А след това започнах да я целувам.

-Оо..искаш още игрички.Добре ще играем тогава.
Тя едва ли чу последните ми думи,защото вече беше под водата.Миг по-късно усетих как се опитва да свали банския ми.
Трудно,но все пак успях да се измъкна...облечен,или поне до колкото банския спадаше към облеклото.
-Сега вече си...гола! - заявих.
Гмурнах се зад нея и се опитах да развържа горнището й.

-Сега вече няма къде да се измъкнеш.-подсказах й.
Видях желанието в очите й.Не беше по-малко от моето.Започнах да целувам нежно всяка извивка от тялото й.
И последните дрехи паднаха.Притиснах я към себе си и проникнах в нея.Никога друг път не бях имал такова голямо желание и не бях изпитвал подобно удоволстие,може би защото това беше първото момиче,което истински харесвах.

За мен това не беше първия път,но определено беше най-изумителен.Исках още и още от нея.Всяка частица от тялото ми се наслаждаваше на усещането.

Двамата лежахме един до друг и мълчахме...нямах никаква идея за времето,но съдейки по нахлуващата светлина вероятно слънцето изгряваше.Това беше най-добрия завършек на нощта,който можех да си представя.

-Какво означава това? - попитя тя.
Аз ли трябваше да кажа отговора?! Въздъхнах...аз знаех какво означава за мен и какво искам да бъдем,но не знаех тя как ще реагира.Тя със сигурност не беше само забавление-наистина я харесвах.
-Виж...не съм много добър в казването на тези работи..-започнах.

-Когато знам,че и ти изпитваш нещо е много по-лесно да си призная,че и аз изпитвам.Нещо.
Не прозвуча по най-добрия възможен начин,но все пак не бях някой,който го бива в това...до сега не бях имал особено много сериозни връзки,а с Джесика исках да имам..или поне така мисля за момента.

Цялата сутрин прекарахме в закачки и игрички.Беше ми приятно.С изключение на факта,че телефонът ми не спря да звънни и да получавам разни есемеси.След,като не се бях прибрал цяла нощ майка ми беше пощуряла,въпреки,че това ми беше навик и винаги се повтаряше едно и също.Облякох дрехите си и казах:
-Най-добре да се прибера за малко...сега ме чака обичайното конско и най-вероятно наказание..не,че ще го спазвам или ще има ефект,но е така всеки път.Ако искаш да мина по-късно да те взема и да излезем някъде?

Тръгнахме си с лимузината от караоке бара и каза на шофьора да кара към тях.Докато пътувахме тя доста пребледня и се зачудих дали да не му кажа да обърне към някоя болница,но тя настояваше просто да се прибере:
-Люк,знам какво ми е.Просто трябва да се прибера и да полегна.
-Добре ,но ще остана с теб докато не се почувстваш по-добре.

- Благодаря ти, наистина го оценявам. - казах тихо и се приближих към него. Сложих главата си на гърдите му и затворих очи.
- Хей, знаеш ли.. Някой път, когато ми е добре може да направим много интересни неща в тази лимузина. - едва изправих глава и го погеднах предизвикателно.
- Напълно съм съгласен с теб! - засмя се за секунда, а след това ме целуна по челото.
Най - после спряхме пред имението, а Люк отново ме взе и тръгнахме.
- не е нужно да ме носиш.. честно. - едва успях да промълвя.
- Но, аз искам. - отново тръгна по стлбите и накрая ме сложи на леглото в моята стая..
- По - добре ли се чувстваш сега? - попита..

-Не особено.-призна си тя.
Седнах до нея на леглото и нежно казах:
-Ако искаш се опитай да поспиш.Обещавам да не ходя никъде.
Тя ме погледна,но не знаех какво ще отговори.Надявах се по-скоро да се оправи защото започвах да се притеснявам за нея наистина сериозно.